Чудесен месец май. Не в политическо, а в природно и общочовешко отношение. Последните две също имат значение, нали? Не можем денонощно да си опъваме нервите с политически искри и престрелки. Имаме нужда от радост. Получаваме я в чист вид по време на майското броене от едно до дванадесет.
Големият бал — велико събитие. С половингодишна подготовка. Дълги маратони по молове, алергична реакция и зачервяване на очите от скролване в търсене на най-подходящия модел, тежки хамлетовски монолози на тема: „Къде ще ми правят прическа?“ и „Кой е цветът на сезона?“.
Още преди да стигнат до голямото събитие, всички са изтощени: главни герои, родители, роднини – близки и далечни, учители, семейни приятели, съседи, случайни познати… А дойде ли събитието, шумът, безсънието и терзанията се прехвърлят и върху непознатите… Но нищо. Да има радост, да има празнични поводи. Това прави живота прекрасен, дори, когато дните и нощите му са изпълнени с глъч и клаксони.
По време на бала всичко е блестящо: рокли, гримове, костюми, обувки, погледи, думи, танци, песни, очаквания… Всичко.
Големият бал е нещо епично. Той е сбогуване с ученическите години. Сбогуване с гръм, клаксони, балони, трясък и много танци.
Дрескодът?
Рокли, голяма част от които крещят: „Тук съм! Тук съм! Аз съм най-блестяща. Забележи ме и ме запомни! Може да нямаш втори шанс“.
Костюми. И те, повече от половината, тип „веднъж в живота“.
Обувки, които са удобни, ако може поне през първите петнадесет минути. Да останеш с тях след това… е истинско геройство.
Епичната вечер започва с безмилостна фото атака от близки и родители. Продължава с леко похапване и славни танци. С обувки; без обувки; с обувки, чиито токчета се превръщат в достойно оръжие; със сака; без сака; с програма за оцеляване и предварително сформирана мотивационна група от приятели, в случай, че някой изпадне от надпреварата и трябва да бъде пренесен от точка А до точка Б.
После има наздравици, романтика, просълзяване, още романтика, още наздравици. Тактиката за забавление без грандиозни загуби включва най-малко две неща: да се танцува така, сякаш никой не снима, въпреки че е повече от ясно – всички снимат и да не се прекалява с наздравиците (все пак това е празник, а не състезание и е хубаво спомените от него да не бъдат като от неприятност, а като от празник).
На моменти се търсят изчезнали обувки, но после идва съществената част и тя обгръща всичко. Съществената част включва колективно разглеждане на философските теми за нещата от живота. Натрупват се въпроси и мнения. Отговорите се бавят.
Следва снимка на фона на изгрева и финален въпрос: „А сега накъде?“. Но стигнеш ли до изгрева, вече си победител. Значи не си отпаднал на нито една наздравица и не ти е доскучало толкова, та да се прибереш у дома.
Стигнеш ли до изгрева – това е изпълнена програма максимум и финална победа.
Към изгрева след епичния бал хората тичат изтощени, боси, с лекета от сос по светлите сака, с разпадащи се прически, въпреки петата степен лак за коса и много други затруднения… Но тичат и са щастливи, а това е най-важното.
И тогава, по изгрев, разбират, че всичко е лесна работа и ще бъде наред, че нещата се случват, приятелите остават, мечтите растат и успяваме да ги сбъднем, че светът е прекрасен, а животът е фантастичен, стига да имаме сетива за това и да сме избрали правилната гледна точка.
Изгревът след бала – незабравимият изгрев.
автор: Даниела Иванова
Варненският Зоопарк обяви за постоянна инициативата за събиране на книги, с които да обогати колекцията в библиотеката си "Вземи-прочети-върни". Библиотеката се намира на открито в беседката в зоопарка и вече съдържа над 400 книги. Фондът се попълва изцяло от дарения на граждани, като последното е от вчера – три кашона с книги, каза за..
С много благодарност и радост приема титлата "Мис Варна"2025 - Яна Стоянова. Тя триумфира в поредното издание на конкурса след тежък и оспорван кастинг. Яна е на 24 години, тази година е завършила "Право" във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и вече работи като правен сътрудник. Талантливата варненка записа заедно с Dj Dian Solo от..
Абсолютно всеки варненец поне веднъж се е замислял как изглежда неговият град пpез очите на гостите. Отпpавихме се на разходка с три пловдивчанки – Мари, Антоанина и Християна – за да разбеpем първите им впечатления от морската столица. И честно казано, това, което ни споделиха, може да ви изненада и доpи да ви накара да се гордеете. Според Мари..
В първата от седемте киновечери, на 25 август балчиклии и гости на града се пренесоха в Непал, където се потопиха в историята на немската двойка Ана и Михаел, които от месеци кръстосват Азия: от Монголия към Китай, през Мианмар, към Тибет и Хималаите. Невинаги пътуването е гладко, препятствията дебнат, пътят ги събира и разделя. В Непал ги чака..
Третото издание на проекта „Чайки“ и тази година събира независим дух и изкуство, за да представи многоликата българска и варненска музикална и арт сцена с нейната привлекателна различност. Арт проектът отново ще зарадва жителите и гостите на Варна с музикален фестивал и участие на нестандартни художествени произведения и творци. Вече трета година..
Днес, 26 август, отбелязваме Международния ден на кучето – празник, който ни напомня за безусловната любов на нашите четириноги приятели. Поводът ни отведе в местност "Ален Мак", сред зеленина и морски полъх, където ни посрещат Събина и Ясен Кралеви – собственици на хотел за домашни любимци и горди стопани на черната пуделка Варна. Защо..
Зорница Кюркчиева е едно от новите попълнения на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна. Завършила актьорство за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ, изкушена от дублажа и ролите в киното, младата актриса сега се отдава на театъра и то във Варна - там, където морето е нейно вдъхновение. От няколко месеца Зорница живее и..