Да се вземат спешни мерки за спасяването на Кибела в Балчик настояват археолози

63-ата Национална археологическа конференция, която се провежда в Балчик, ще излезе с позиция до парламента да се вземат спешни мерки и решение храмът на Кибела да бъде спасен – адаптиран и социализиран, за да му се отдаде дължимото като изключително културно наследство и постави Балчик заслужено на туристическата карта на България и Европа. Античната находка е изградена през III в. пр. Хр. и функционира до IV в. сл. Хр. В добре запазеният елинистически храм, са открити над 20 скулптурни изображения, 35 мраморни епиграфски паметници, над 200 монети, костни игли, ловни огледала. Храмът е открит, така както е съществувал, затрупан.

Според „класацията“ на доц. д-р Христо Попов – директор на Националния археологически институт с музей при БАН, има няколко много важни обекта в страната, които чакат нещо дасе случи повече от 15 години – Храмът на Кибела в Балчик, крепостта в село Мурсалево, амфитеатърът на Сердика.

„Да се надяваме, че 18 години от разкриването му са достатъчно време да излезем с обща позиция, която да подадем до парламента, в която да заявим какво искаме, защо и как да го направим. Защото този паметник не заслужава такава нерадостна съдба“ – очаква доц. Попов решението да бъде взето на заседанието на Асоциацията на българските археолози.

Припомняме, че от 27 до 31 май в Балчик престижният научен форум събира водещи изследователи, учени, археолози и хора, чиято мисия е проучването, съхраняването и представянето на археологическото наследство на България. 

Директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрова определи случващото се като срам и позор. "Страшен срам за цяла България. 2014 година се изработи проект, около който се обединиха община, Министерство на културата и археолозите от Варна, така че да се премести този храм. Ако беше в друга държава, досега да беше превърнат в атракция. Имаме един уникален паметник, моето предложение да се постави категорично искане към НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство), Министерство на културата да се вземат спешни и сериозни мерки нещо да се направи с този храм, защото в противен случай ще се унищожи" - подчерта доц. Петрунова, че въпреки постоянните кризи в държавата, като се вдигне шум и има натиск, се постига някакъв резултат.

Античните находки, намерени в храма на Кибела, обобщи в презентацията си Игор Лазаренко - директор на Регионалния исторически музей във Варна, който е на мнение, че храмът трябва да се измести от частния терен, в който е в момента, на подходящо място край морето. По думите му част от Белия град трябва да бъде обявен за археологически резерват, както са другите антични градове по морето, което би предотвратило бъдещо унищожаване на паметници при изкопни работи за строителство. "Храмът на Кибела три пъти е влизал за обсъждане в Народното събрание, въпреки това нямаме някакво решение, което да удовлетворява и нас като проучватели и обществеността" - не е оптимист директорът на варненския музей, че правилната стъпка е с внасянето на искания. Съвсем реалистично и достатъчно по думите му е паметникът да бъде изваден и възстановен на около 30 на сто, т.е. във вида, в който е бил при откриването му през 2007 година. "Тогава част от паметника е бил изгребан при изкопните работи за хотела, не можем да установим със сигурност колко" - смята Лазаренко, че може да бъде поставен на подходящо място край морето, но задължително на закрито, защото в противен случай процесите от атмосферните влияния, които тръгват след изваждането му, биха били необратими.

До момента Община Балчик, под чието управление е националната ценности, няма разрешение за изместване на храма, съобщи заместник - кметът по устройство на територията Димитрин Димитров. По думите му от НИНКН биха одобрили развитие на атракцията на самото място, но проблемът е, че средата е около паметника е еклектична. Необходимо е становището на разширен експертен съвет.