Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните

Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).

Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености - докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).

Тези сериозни открития на екипа на Клиниката по кардиология, налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва началникът на Отделението по инвазивна кардиология в "Пирогов" д-р Иван Мартинов. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.

Екипът разглежда още „Градският топлинен остров“ (на англ. Urban Heat Island – UHI) е ключов феномен, който обяснява защо градовете,  включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата. 

Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта. Основни причини са това, че има повече асфалт и бетон: градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта. Това пречи на естественото нощно охлаждане.

 Малкото растителност и зелени площи са също причина за по-големите рискове в градовете -дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Когато липсват – охлаждането е слабо.

Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина – от коли, климатици, промишленост. Гъстото застрояване и тесните улици пречат на движението на въздуха и задържат топлината като „капан“.

През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът. 

Нощните температури остават високи, което увеличава топлинния стрес при хората. Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните. 

Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни. Увеличава се рискът от инфаркти, инсулти,  обезводняване, топлинен удар (heatstroke), сънни нарушения и хронична умора.

София се оказва особено уязвима, защото има интензивно застрояване, малко озеленяване в центъра, трафикът и климатизацията засилват ефекта, лятото се удължава, а отдихът в нощните часове става труден без климатик.

В периода 18 - 24 юли сигналите с искане за спешна помощ в столицата заради високите температури са 92, казаха за БТА от Центъра за спешна медицинска помощ – София.

Преди дни от Министерството на околната среда и водите призоваха всички организации и търговски обекти, които могат, да осигурят раздаване на вода и да обезпечат повече престой на сянка и по-малко физическа работа в рисковите часове, да го направят. От Министерството на здравеопазването напомниха, че през летните месеци зачестяват случаите на хранителни интоксикации. Най-честите симптоми на хранителна интоксикация са стомашни болки, повръщане и диария. Оплакванията могат да се появят много бързо след консумация на храната, но понякога неразположението може да се появи след дни.