Павел Цветков представя МАТЕМАТИКА НА ОЧАКВАНЕТО

„Очакването поезията математически да подходи към света, в който живеем, се развенчава в тази книга. Поезия на дефинициите, която ни разкрива поета, влюбеното момче, морето и дори малките трепвания на времето, които трудно долавяме. Онази фина мелодичност на красивите думи достига до мястото, към което се е запътила. В синтезираността е силата на тази книга. Не в многословието, не в обема, а в откриването на правилните думи. Именно тази точност концентрира погледа в очакването на любимата, на любовта, на лятото, което не може да бъде изчислено.“

Калоян Христов, поет

„Едно е да си тръгнеш физически, а съвсем друго да се изнесеш от сърцето. Бягството ще се окаже завръщане. Не можеш да сложиш точка на онова, което не е започвало. Едновременно притежание и липса. Това е поезия на красивия парадокс. Думите са скъпоструващи, защото са събирани дълго време. Затова са кратки и пълни. В тях са детството, морето и любовта в модерния, но също и в традиционния римуван стих. Сдържаният поглед под мълчанието в глас без излишество.“

Десислава Неделчева, писател и литературен критик

„Поезията рядко е плод на абстрактно мислене или обобщение. В най-успешните си форми нейните определящи характеристики са вниманието към действително съществуващия свят, от една страна, и възможностите на езика – от друга. Стиховете на Павел Цветков са идеално балансирани между тези два повода – думи и неща – и съответно ни приканват да погледнем на света по нов начин. Скромността също е очевидна тук – рядко качество в свят, в който всеки се стреми да наложи мнението си. Самият стил, в който са написани стиховете, подканва към ангажираност.“

Том Филипс, поет и драматург

Първата му стихосбирка „Отчаяна любов“ излиза от печат през 2006 г. Книгата е включена в краткия списък на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2007) и печели наградата на конкурса за млад автор „Андрей Германов“ (2007).

„Математика на очакването“ е втората стихосбирка на Павел Цветков.
***

ОТИВА СИ ЛЯТОТО

Отива си лятото, сякаш човек си отива.
Над плажа посърнал прибоят разрошва перчем.
Навярно с вълнение мъртво от мен те прибира
внезапно обърнал посоката вятър-мелтем.

Върни се отново на юни с прохладния бриз,
когато морето търкаля вълни турмалин
и чайки чертаят над нас своя светъл ескиз
с крилете си бели в небето от син муселин.

Върни се в лазурни парцали от слънчева пяна
и аз ще простя неизбежната твоя измяна. 

ФИЧОЗА