Милко Божков с изложбата "Марс" във Варна

Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си?

А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако посетите „Марс”, новата му едноименна изложба живопис.

Откриването е днес, 10 септември, сряда, в 18:30 ч. Мястото е улица „Л. Каравелов” 8 във Варна, площадката за междупланетни излитания. А понякога и кацания.

Да гледаш към звездите през лозницата на селската къща, да четеш книги за тях, да се влюбиш в „Марсиански хроники” на Рей Бредбъри... Това е само началото на една вече овладяна художествено емоция.

Но как разказваш за Марс, ако не си космонавт или астроном?

Авторът рисува реални марсиански пейзажи, инспирирани от снимките, направени от марсоходите. Но той населява своята Червена планета с образи, които са важни за него: фигурата на бог Марс в картината на Диего Веласкес; жълтия стол на Ван Гог с лулата от къщата му в Арл; избродираните фигурки на двама влюбени върху ковьорчето на баба му, първото му куче... Наивно, романтично, човешко. Защото, както твърди Милко Божков „ние където и да отидем - на чужда планета или в чужд град - все търсим неща, които познаваме”.

В този контекст на познатото, близкото, е идеята на твореца да постави върху платната плексиглас, върху който има минимална намеса. Това покритие хвърля сенки върху самата живопис и изображението не се вижда толкова прецизно, има преграда. Гледаш наляво-надясно и виждаш себе си в отражението. Познатото, близкото. Защото непознатото ни плаши.

Ако сте наблюдателни, ще забележите още един детайл: изобразени графики на аудио файлове в някои от картините. Те са точно копие на графиките на шумовия фон, който се чува на Марс.

Текстове от Божков и Бредбъри добавят смисъл към експозицията.

А интервюто на Светлана Вълкова с художника може да ни подскаже как да открием частици от своя личен Марс:

Какво общо има Милко Божков с Марс?

Ами най-общото е, че съм роден през месец март, а всъщност латинското му название е марс. Иначе имам толкова общо, колкото всички останали жители на планетата Земя. Било ми е любопитно, като на повечето деца, да гледам към звездите, да чета такива книги. А като се появиха „Марсиански хроники” на Рей Бредбъри, оттам е по- специалното ми отношение към Марс, което обаче не е научно, то е емоционално.

Но все пак присъства някакъв марсиански пейзаж в част от картините.

Да, така е. Преди няколко години в интернет пространството започнаха да се появяват много снимки от тези марсоходи от повърхността на Марс. Много ми бяха интересни - да видиш една планета не като точка в небето, а като пейзаж, който сякаш ти обитаваш, само че липсват хората.

Но при теб виждаме хора. Има и едно куче.

Има на едно-две места, да.Аз мисля, че колкото и да завладяваме пространства, колкото и да завладяваме планети, винаги човекът се отнася по човешки към тези планети. И в част от разказите от „Марсиански хроники” е точно така - всъщност става въпрос не за марсианците, а по-скоро за хората, които се опитват да превърнат едно чуждо място в нещо, което да прилича на тяхното.

И тези мои образи, които се появяват в реални марсиански пейзажи –/защото съм ги взел от снимките от тези марсоходи/, са фигурите на хора или пък на личности. Нали се сещаш? Имаше такива въпроси: „Ако попаднеш на необитаем остров, какво би взел със себе си?”.

И в една от работите ми има седнал човек - това е фигурата на бог Марс, рисувана от Диего Веласкес. В друга ще видите известния жълт стол на Ван Гог с лулата от къщата му в Арл.

Има и две избродирани фигурки на двама влюбени, които сигурно ги е бродирала баба ми на едно ковьорче. Кучето в картината е моето първо куче, което имах... Това е населяване с неща, които за мен са важни. Ако си представя, че съм на Марс, какво бих взел със себе си? Бих взел този стол, за да поседна на него. Бих гледал отдалече фигурата на самотния Марс от Веласкес. В тези пусти марсиански пейзажи вкарвам нещо, което да има смисъл за мен. Как разказваш за Марс, ако не си космонавт или астроном? Това е моето наивно население на тази планета.По-скоро гледам на нея романтично.

Самотно ли е на твоя Марс?

Не, на моя Марс не е самотно. Моите пейзажи от Земята са не по- малко самотни, даже в тях сигурно има по-малко хора, отколкото в тези картини от Марс.

Какво още символизира Марс за теб? Имам предвид текстовете, които си добавил в изложбата.

Писал съм ги преди 12 - 13 години, но открих някаква връзка.Една от картините всъщност е поглед от моята къща - като гледаш горе звездите през лозницата, там се вижда една оранжева точица, която  аз съм я уголемил. Тази картина се казва „Марс”.

Мислиш ли, че хората, които са си отишли от нас, по някакъв начин населяват този символен Марс?

Да, да, определено.

В едно от платната има лебед, който ще открием и в текста ти.

Картината се казва „Петък”, защото в текста се говори за един петък, даже беше Разпети петък, когато погребахме майка ми. И тогава се появиха лебеди на едно място край реката. И всъщност този лебед е по-скоро духът на майка ми, отколкото самата птица.Така че има такива населения...

Впрочем отдавна не бях чел „Марсиански хроники”, а сега попрочетох нещо отново някъде през пролетта. В началото на самата експозиция ще има един откъс от този текст на Рей Бредбъри, където се говори за две момченца, които са вече на Марс с баща си и майка си и много искат да се срещнат с марсианците. Бащата ги води край една марсианска река. Те се надвесват, но виждат не марсианци, а собственото си отражение.

И в моите картини е така.

Има покритие от плексиглас, върху което има минимална намеса, но другият ефект е, че той хвърля сенки върху самата живопис. Исках да има такъв момент - да не се вижда толкова прецизно, да има преграда. Да гледаш наляво-надясно и да виждаш себе си в отражението. Това е нещо, за което и Бредбъри говори.

Всъщност ние където и да отидем - на чужда планета или в чужд град - все търсим нещо, което може би не можем да намерим в себе си, или търсим неща, които познаваме.Когато видим неща, които не са ни познати, понякога ги посрещаме с ужас и уплаха, защото са ни странни.

Като радио човек не мога да не отбележа още един детайл:  има графика на аудио файлове в някои от картините.

За пейзажите от Марс, които съм рисувал, съм вземал кадри от видео, което съм стопирал, защото ми е харесвала дадена отсечка. Но съм изкопирал точно тези графики на шумовия фон, който се чува. Той е фона на самата планета в това време, когато е правен този видеозапис.

А може би марсианците си говорят.

Ами може, да.

Ти кога се чувстваш като марсианец, като от друга планета?

Има доста моменти, когато се чувствам не на място в това пространство, което населяваме.Нямам предвид цялата земя. Имам предвид страната.

Откриването на изложбата „Марс” е на 10 септември 2025 г., сряда, в 18:30 ч.

На следващия ден - 11 септември, отново в галерията ще се състои среща-разговор с Милко Божков в рамките на фестивала "Буна". Начален час - 18.