Историк: До Независимостта за българите е стояла обидата, че 30 г. след Освобождението са васали на султана

На първо място е важно да разберем, че за българския народ към 1908 година все още е стояла тази обида, че са практически васали и подчинени на султана. Това е най-важният факт, който трябва да се отбележи - българското освобождение, с целия смисъл на тази дума, идва и през 1908 година, на днешният ден. Това е от онези моменти, в които България демонстрира висш пилотаж в държавността. Изявява се, изразява се, уцелва удобния международен момент, включително така, че да постигне целта си. Това каза за Радио Варна младият историк Марио Мишев, политолог и историк, създател на сдружение и издателство „Българска история“, заедно с Иван Кънчев. Основна задача на сдружението е съхраняването и популяризирането на българската история чрез развиването на едноимения исторически сайт. Мишев е ангажиран и с обиколки в училища са да прави открити уроци, които нарича „уроците по родолюбие“. 

Системата на международните отношения, която съществува от 200 години в един или друг вид, ограничава, разбира се, националния суверенитет. Но, често се спекулира с този термин, опитвайки се да ни се внуши, че ние нямаме напълно независима политика. За съжаление, аз виждам такава политика, която се води в България последните десетилетия, която трябва да бъде в пълен унисон и най-просто казано директно с позволение и благословия с настоящия ни партньор

Ние доказваме много често в историята, че сме най-верния съюзник, което има и плюсове, защото на нас може да се разчита и ние можем да разчитаме на партньора си. Но, има и ограмни минуси, когато пропускаме исторически възможности да реализираме националните ни приоритети, само за да угодим на някого.

И в днешно време аз го виждам в най-чист вид това. Независимо дали говорим за преди 40 години, когато за България се е смятало, че е най-верният съветски сателит или говорим за днес, когато някой не изпуска нещо било то от Брюксел и Страсбург - ние следваме сляпо заповеди, което е нещо, което не ми допада. И когато ние говорим за България и казваме „малка държава“,  по-скоро сами се определяме като малка и това е субективното ни усещане. Защото България е по-голяма и от Швейцария и от Белгия, и от Холандия, и още куп държави в Европа, които са лидери. Така че, това освен икономическа реалност, разбира се, важно е когато се чувстваш голям и да бъдеш и икономически голям. Разбира се, ние сме икономически големи, но някак си се подценяваме повече, отколкото е необходимо и това ни дава оправданието да смятаме, че от нас нищо не зависи като субект на международното право. Това, разбира се, не е така и ние виждаме, че дори по време на обявяване на Независимостта, че България не е била велика сила. 

Цялото интервю слушайте в аудио файла.