Сънародниците ни в Албания пеят забравени български народни песни

Спелеологът Алексей Жалов е инструктор по пещерно дело, човек на когото можете да разчитате, ако закъсате в пещера или пропаст. Изследвал е повече от 1000 пещери в България, Испания, Франция, Гърция, Виетнам, Китай, Албания и в Иран. Участник е и в експеримент за продължителен престой на хора в пещера. Автор е на книги и статии по спелеология.


   Алексей Жалов отива за първи път в Голо Бърдо през 1994-та година. Повод за това му дава филм на екип на Телевизионен център Благоевград, излъчен по Българската национална. Тогава разбира, че в Албания живеят българи. "Те са съвсем като нас", казва Алексей Жалов, "но общувайки с тях, пред мен се разкри  една драматична част от техния живот. Защото ние говорим за майка България, а те питат "Каква е тази майка България, която изоставя своите деца", това го е попитал жител на село Стеблево.
   "Те не очакват нищо, но се радват, когато сред тях са българи. Много са гостоприемни, много отзивчиви, с удоволствие споделят всичко което ги заобикаля и трудностите на техния живот. Пеят забравени български песни, разказват приказки, легенди. Въпреки диалекта, на който говорят, по всичко личи, че това е запазения архаичен български език".

   През 2004 година Алексей Жалов е бил ръководител на българска пещерна експедиция и е направил първите записи на народни песни. С помощта на Института по фолклор към БАН песните са били нотирани и са им били свалени текстовете. Едно част от една песен:

   "Пилено ми пей, сутро е рано, рано пред зора. Стани ми стани, млада невесто, ръчай , поръчай  що да ти купам? Я ли пари сакаш или писмо сакаш или мене сакаш, дома до дойдам. Не ти пари сакам, не ти писмо сакам само тебе чакам дома да дойдеш..."

   "Българският дух и съдбата на българите извън пределите на нашата страна са нещо, което изключително много ме вълнува. Там имам приятели. Хора, за които мисля, които мислят за нас ", казва Алексей Жалов.

интервюто с него можете да чуете в звуковия файл