„Има три или четири по големи класации в света, в Европа има една или две, във всички тях обикновено сме между 600 и 800 място, което изглежда малко, но всъщност е сред първите 4% в света. Има шанс СУ да влезе в топ 500 и всъщност това е, за което мечтаем в последните 10-15 години. Можем да се придвижим напред. Нереалистично е да влезем в първите сто. Ако погледнете финансирането на първите 100, ще видите че става дума за университети, някои от които имат бюджета на България“, каза Герджиков в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“. Той е категоричен, че университетът не е далеч от топ 500 и в последните години стремително се придвижва натам, но уточни: 

"Училището има повече възпитателна цел, не просто образователна, но и в Университета трябва да изграждаме личности. Няма никаква полза от един тесен специалист, който знае само това, което трябва да работи, само апарата, с който ще работи цял живот. Това не е перспективно не е реалистично. Професиите се сменят през пет години. Трябват ни хора, които са гъвкави, които са добри граждани, които разбират защо трябва да се постъпва хуманно. Това е много важно. Смятам, че университетите, в последните 20-30 години се сблъскаха с много предизвикателства и поради това обществата ги подценяват по цял свят. Смятам, че младите хора не са по-лоши от преди. Донякъде сме заблудени от това че в цял свят приемаме много по-голяма част от завършилите, а не както преди само елита. Също така не съм съгласен, че електронната книга е нещо лошо. Книгата е сменяла формата си четири-пет пъти през последните три хиляди години и всички сме продължили да четем, независимо дали е ролка папирус, кожена книга, хартия или е електронна книга".

Герджиков изтъкна, че останалите университети в нашата стотица имат в пъти по-голямо финансиране от СУ. Според него, българските ВУЗ отдавна е трябвало да бъдат сред първите 1000, „но просто им достигат сили по тези причини“. Новия институт към СУ – „Големи данни в полза на интелигентното общество“ е свързан с проект на университета

„Аз не съм специалист в тази област, но големите данни са нещо, което през последните години е важно. Дори аз, като филолог, забелязвам, че сме все по- засипани от информация и можем да я използваме по добър начин, ако се ориентираме в нея. Ако не се ориентираме, настава хаос, не можем да я използваме и често смятаме за ценно нещо, което не е и пропускаме истинските ценности. Дори в рамките на информатиката има вече методи да се използват така големите данни, че да се извлече максимална полза от тях“.

Тенденцията хората да остават да учат в България и да остават да работят в България е свързана по-скоро с нагласата им да останат да живеят у нас, смята той. Герджиков, който отдавна е противник на финансирането на образованието „на глава“ оцени високо реформата във висшето образование:

"Слава Богу, това се промени през последните пет-шест години и в последните три години вече дава сериозен ефект. Реформата в модела на финансиране се случи, според мен, достатъчно навреме. По-скоро проблемът беше, че едновременно с грешния модел имахме и грешната политика да запазваме броя на студентските места и когато намаляха кандидат-студентите от 110000 на 55000 ние продължавахме да имаме 70 000 и в един момент стана така, че вместо двама души да кандидатстват за едно място има две места за един кандидат. Това е още по-лошо от погрешния модел на финансиране, който демотивираше добрите и стимулираше увеличаване на броя на местата. И двете се реформират. Качеството е част от формулата за финансиране и се измерва по обективните резултати, а едновременно с това се намалява броя на местата там, където качеството е най- ниско в дадено направление".

Според проф. Анастас Герджиков е важно да се създаде Национална детска болница, без обаче да се ощетява съществуващата болница „Лозенец“.

„Националната детска болница е важна тема и ние не трябва да се отказваме от тази идея. Въпросът беше просто да не правим нещо добро за сметка на нещо друго. Има начин да се построи такава нова детска болница, ако трябва включително и в двора на болница „Лозенец“, който е голям, без да се ощетява съществуващата болница“, каза той.

„А колкото до Медицинския факултет, той наистина щеше да е най-ощетен, защото неговите преподаватели са изцяло хора от болница "Лозенец". Ако се беше осъществило това необмислено намерение от 18 отделения да остане само педиатричното, също така щяха да се пръснат преподавателите и ние щяхме да ги загубим, защото те нямаше да могат да бъдат наши преподаватели, ако са на друго място“, посочи проф. Анастас Герджиков.