Франсоа Брюга: Да се отървем от политиките, тласкащи радикални идеологии към бунт

„Осама бен Ладен имаше много пари. Така че не всички бедни въстават. Правят го тези, които са изключени политически и се противопоставят на основното политическо течение. Понякога това са представители на елита… Заради това сред отишлите да се бият за ДАЕШ („Ислямска държава“), има инженери, например, както и много бедни, десоциализирани хора, но те не бива да бъдат вземани като основна група, която да представлява тази мобилизация.

Според френския експерт подобни са причините за радикализация на мюсюлманите и в Западна Европа.

„Като цяло, тези хора идват от общност - мюсюлманите във Франция - която е социално маргинализирана. Често обичам да цитирам един много известен френски поет от африкански произход от (карибските ни отвъдморски територии – б.р.) Мартиника-Гваделупа - Еймe Сезер. През 60-те години той казва на французите „Ако не ми позволите да бъда пълноправен гражданин с всички права, тогава има шанс да се превърна в гражданин, напълно отчужден от вас“, т.е. срещу вас. Прилагам този подход както в Западна Европа, така и в Сирия и Ирак. Например, в тези две страни сунитите са мнозинство от населението и ако на сунитите не се позволи да участват в политическата система, има шанс един сунит да стане радикал“.

„Ако не потърсим на задния план защо някой прави това, каква е историята на баща му, направил ли съм нещо лошо на баща му; ако не възприемем идеята, че отговорността най-малко трябва да бъде споделена, картината не е пълна. ... Когато си мюсюлманин и решиш да бъдеш такъв в политическото поле, пред теб има широк кръг от възможни начини да бъдеш мюсюлманин. Можеш да бъдеш суфи, последовател на течението за реформи „Ислях“, много други варианти. Въпросът е защо поне част от тези хора се насочват към радикална, интерпретация само в черно и бяло, на тяхната религия. Ако зададем този въпрос и спрем само до отговора „Ислямът е лош, това е вредна идеология, трябва да забраним салафизма“ и прочие, това е напълно глупаво…„

„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата. Мисля, че това обобщава моето разбиране.

Брюга отхвърля и двете тези за „радикализацията на исляма“ или „ислямизация на радикализма“, по които се води дискусия.

„Противопоставям се и на двете тези по много причини. Не съм съгласен с идеята, че отговорността е на исляма сам по себе си. Трябва да разберем защо хората избират радикална интерпретация на исляма… Погрешните политики на Запада в ислямския свят също са отговорни за този процес на радикализиране“.

„Ню Йорк Таймс“ отбеляза, че във Франция има и трета теза, на Франсоа Бюрга, която обаче не е толкова често цитирана. Защо? Защото е по-лесно за елита да слуша тези, които изключват неговата отговорност. И двете тези не включват отговорност на немюсюлманската обкръжаваща среда.

Френският експерт смята, че този омагьосан кръг от ислямофобия и радикализация може да бъде преодолян с добро управление.

„Подобряване на управлението. Преди 15 години написах статия, в която казах, че оръжието срещу радикализацията съществува, но то е толкова скъпо, че никой не иска дори да произнесе името му - споделяне. Истинско споделяне - не само на пари, но и правото да изразиш позициите си в най-гледаното време по телевизията… Понякога, когато се ядосам и стана радикален, казвам, че ситуацията е дори по-лоша, защото еврейската общност във Франция има много голяма мощ в сферата на информацията. Т.е., има дисбаланс. Така че трябва да балансираме възможностите на всяка част от обществото да присъстват в медиите. Това би била реална дерадикализация.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл