„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата.“ Това заяви пред БНР френския арабист Франсоа Брюга, който работи в Националния институт за научни изследвания в Париж и е директор на Френския институт за Близкия изток.
„Никога не бих казал, че процесът, който произвежда радикализъм, е икономически. Той е политически“, каза експертът в предаването „Хоризонт до обед“ на програма „Хоризонт“
За пример Брюга даде Сирия.
„Когато започнаха протестите в Сирия, в самото начало, правителството направи оценка, че това са бедни хора, които имат икономически искания и им обеща пари. Протестиращите разговаряха с една от главните съветнички на Башар Асад -Бусейна Шаабан. Знаете, че хората излизаха на демонстрации всеки петък и скандираха лозунги. В петъка след като правителството направи това предложение, протестиращите викаха следното: „хората в Дараа не са гладни, не това е проблемът". Хората казват „Не искаме пари, причините за въстанието ни са други“. Разбира се, има и икономически компонент, но основната причина е нефункциониращ механизъм за политическо представителство...“
„Осама бен Ладен имаше много пари. Така че не всички бедни въстават. Правят го тези, които са изключени политически и се противопоставят на основното политическо течение. Понякога това са представители на елита… Заради това сред отишлите да се бият за ДАЕШ („Ислямска държава“), има инженери, например, както и много бедни, десоциализирани хора, но те не бива да бъдат вземани като основна група, която да представлява тази мобилизация.
Според френския експерт подобни са причините за радикализация на мюсюлманите и в Западна Европа.
„Като цяло, тези хора идват от общност - мюсюлманите във Франция - която е социално маргинализирана. Често обичам да цитирам един много известен френски поет от африкански произход от (карибските ни отвъдморски територии – б.р.) Мартиника-Гваделупа - Еймe Сезер. През 60-те години той казва на французите „Ако не ми позволите да бъда пълноправен гражданин с всички права, тогава има шанс да се превърна в гражданин, напълно отчужден от вас“, т.е. срещу вас. Прилагам този подход както в Западна Европа, така и в Сирия и Ирак. Например, в тези две страни сунитите са мнозинство от населението и ако на сунитите не се позволи да участват в политическата система, има шанс един сунит да стане радикал“.
„Ако не потърсим на задния план защо някой прави това, каква е историята на баща му, направил ли съм нещо лошо на баща му; ако не възприемем идеята, че отговорността най-малко трябва да бъде споделена, картината не е пълна. ... Когато си мюсюлманин и решиш да бъдеш такъв в политическото поле, пред теб има широк кръг от възможни начини да бъдеш мюсюлманин. Можеш да бъдеш суфи, последовател на течението за реформи „Ислях“, много други варианти. Въпросът е защо поне част от тези хора се насочват към радикална, интерпретация само в черно и бяло, на тяхната религия. Ако зададем този въпрос и спрем само до отговора „Ислямът е лош, това е вредна идеология, трябва да забраним салафизма“ и прочие, това е напълно глупаво…„
„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата. Мисля, че това обобщава моето разбиране.
Брюга отхвърля и двете тези за „радикализацията на исляма“ или „ислямизация на радикализма“, по които се води дискусия.
„Противопоставям се и на двете тези по много причини. Не съм съгласен с идеята, че отговорността е на исляма сам по себе си. Трябва да разберем защо хората избират радикална интерпретация на исляма… Погрешните политики на Запада в ислямския свят също са отговорни за този процес на радикализиране“.
„Ню Йорк Таймс“ отбеляза, че във Франция има и трета теза, на Франсоа Бюрга, която обаче не е толкова често цитирана. Защо? Защото е по-лесно за елита да слуша тези, които изключват неговата отговорност. И двете тези не включват отговорност на немюсюлманската обкръжаваща среда.
Френският експерт смята, че този омагьосан кръг от ислямофобия и радикализация може да бъде преодолян с добро управление.
„Подобряване на управлението. Преди 15 години написах статия, в която казах, че оръжието срещу радикализацията съществува, но то е толкова скъпо, че никой не иска дори да произнесе името му - споделяне. Истинско споделяне - не само на пари, но и правото да изразиш позициите си в най-гледаното време по телевизията… Понякога, когато се ядосам и стана радикален, казвам, че ситуацията е дори по-лоша, защото еврейската общност във Франция има много голяма мощ в сферата на информацията. Т.е., има дисбаланс. Така че трябва да балансираме възможностите на всяка част от обществото да присъстват в медиите. Това би била реална дерадикализация.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
В картините си Добромир Манев пресъздава собствената си представа за жената . "Жената не може да бъде обрисувана по никакъв начин. Може би само гениалните художници преди нас да са успели да уловят тази жена, жената с големи букви. Жената е един Космос, тя може да бъде рисувана само чрез фантазията, казва художникът. По думите му..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...