В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Радуил

В селото обаче има една забележителност, чиято история също трябва да бъде разказана. Тази на изтребителя МиГ 21.

„Едно време помня тука как падаха самолетите по ливадите“ – така започва разказът на бай Любен от самоковското село Радуил. През 1944 година, като тръгнели американските самолети към София, майка му го карала да се крие.

„Тука преди една година изкопаха самолет от 44-а година, под долното село, забил се във водата“, обяснява той за „Месершмит“-а, открит в съседното село Марица.

Преди 19 години будни радуилчани поставили на един от завоите в центъра на селото един МиГ-21Ф-13 борд 518. Докарали го с камион. Сега го боядисват „чат-пат“.

Туристите се снимат с него. „Охранява ни“, шегуват се в Радуил, защото НАТО им се струва „далече“.

„Бди над нас, със сигурност. Идват хората, някои казват: „А, танк! О, има и самолет!”– казва кметът на селото Любомир Димитров описва пътя на инициативата, подета от най-добрия му приятел майор Димитър Димитров.

Във времената, когато „съсипваха армията, 2000 година“, когато ген. Михо Михов командвал Военновъздушните сили, в Радуил решили да си осиновят самолет.

„Скоро някакъв спира тук някакъв, преди три години –човек, който казал, че е летял на този самолет“, пояснява кметът.

Любомир Димитров показва и танка Т-34, който пък пази детските катерушки на десетина метра от самолета.

„Той е от Пазарджик, от поделението – от там е докаран, пак с платформа, не е дошъл на самоход. Т-34, който е изнесъл войната на гръб, защото е бил много маневрен, бърз, защитен.“

Имали сме умопомрачаващ бойни единици, сега „нищо нямаме“, вайка се още кметът.

Преди 19 години Костадин Петров е бил на 62. Той е бил човекът, който е трябвало да напише писмото до Министерството на отбраната за поставянето на самолета. 

„До министъра, защото това да се отпусне… не е играчка работа. И е самолет, и е МиГ, който е действащ. И трябваше да се напише защо хората искат тука самолета“, спомня си той.

Костадин Петров е бил сред онези, които са подготвяли основите за самолета в Радуил. Минавали скептици, които смятали това за „детска работа“.

„Но ние упорити, копаеме, изляхме основите – те се виждат къде са. От Пловдив до тука го докараха самолета, после докараха и танка. Ние сме въоръжени – и самолет, и танк имаме. Само да смее някой да ни нападне.“

Костадин Петров е убеден, че трябва нещо „по-монументално да се прави“, което да остане за поколенията.