Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традиционното българско облекло като свидетелство за нашата културна памет и идентичност

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

Защо понякога най-дълбоката мъдрост се крие не в новото, а в нишките на старото

6
Снимка: Виктория Тодорова

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. 

То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. 

Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е променило то през годините, какво е неговото настояще и как ще се развива в бъдеще?

Снимката е илюстративна

Изследването на облеклото на православните българи от до индустриалната епоха показва, че всяка нишка, всеки цвят и орнамент са били значение. 

В зависимост от региона и неговите културни и исторически специфики облеклото се е различавало според това кой си – откъде идваш, какъв е твоят пол, възраст, дори социална роля, казва доц. Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките, която посочи, че дори в рамките на Османската империя е било много трудно да се разбере за един мъж от къде е, отколкото за една жена.

Доц. Ива Станоева

Спецификите на традиционното облелко се коренят в самата същност на доиндустриалните култури. Те са се характеризират с регионална затвореност, цикличност, доминиране на общностната над индивидуалната идентичност, ритуалност, осезателно присъствие на дихотомиите природа-култура, свое-чуждо, горе-долу, мъжко-женско, подчертава доц. Ива Станоева.

Снимката е илюстративна

Основен елемент във всеки традиционен български костюм е бялата риза. Върху нея се надграждат различни компоненти: престилка, сукман, потури, джубе, пояс… Всички те формират пирамидална композиция, в която всеки слой остава видим.

Най-богато е облеклото на младите – особено на булките. Защото именно те ще продължат рода. Най-беден е съставът на облеклото при децата. По-цветните и светли цветове са се носели от по-младите, докато по-тъмни са били цветовете, носени от по-възрастните.


Настъпващите през 19 век модернизационни процеси, водят до постепенни промени в традиционното облекло, които засягат материалите, състава и декорацията. Навлизат вносни стоки, появява се памукът, който заради високата си цена се е поставял на видимите части на ризата – ръкави, пазви. Внасяли са се прежди, бои, платове. 

Съставът на костюма започнал да се опростява, като отпадат сложните женски забраждания, отделни дрехи и други. Обеднява и декоративната система, като се изоставят накитите, а шевицата започва да обеднява. Докато в един момент шевицата изцяло отстъпва на дантелата. 

Днес традиционната носия все по-често се връща в ежедневието – като част от сценични костюми, фестивални облекла или дори вдъхновение за съвременна мода. А работата по съхраняване и възраждане на това наследство става все по-важна.

Снимката е илюстративна

Към края на 19 век, когато България вече е свободна страна, по инициатива на Министерството на вътрешните дела се подема една инициатива да се събират описания на народни костюми. Министър-председател и министър на вътрешните дела тогава е бил Стефан Стамболов, а описването на дрехите е била ангажирана цялата регионална власт.

Днес традиционните носии се съхраняват в националния етнографски музей, регионалните музеи, в читалищата и дори в фолклорните състави, които изпълняват българска народна музика и български народни танци.

Днес традиционната носия все по-често се връща в ежедневието – като част от сценични костюми, фестивални облекла или дори вдъхновение за съвременна мода, посочва Борис Димитров майстор на традиционни облекла и бивш танцьор по български народни танци. А работата по съхраняване и възраждане на това наследство става все по-важна.

Междувременно има много ателиета, което създават носии, но Борис забелязва, че върху облеклата навлизат много външни влияния, особено украинските мотиви, споделя майсторът на народни носии Борис Димитров.

А във времена, в които често се губим в модерността, традиционната носия ни напомня кои сме. И че понякога най-дълбоката мъдрост се крие не в новото, а в нишките на старото.


Още по темата слушайте в репортажа на Виктория Тодорова за "Закуска на тревата".

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18

Много българи избират Кавала за почивка и за бизнес

В предаването "Летни нощи с "Хоризонт" гостуваха Андония Михайлова и Стелиос Катакалос. И двамата живеят в Кавала, където развиват свой бизнес. Стелиос работи в сферата на Информационните технологии, но е и граждански активен в различни каузи. Андония и семейството й емигрират в Гърция в началото на 90-те години. - Андониа, какви бяха мотивите на..

публикувано на 27.08.25 в 12:01

Преди и след: Как комунистическият режим организираше младите хора?

Социалистическият режим, който управляваше България от 1944-та до 1989-та година на миналия век, беше издигнал в култ идеологически ориентираното възпитание , за да подготви младите хора за включването им в светлото комунистическо бъдеще. И подхващаше децата от невръстна възраст, за да ги мобилизира и вкара в матрицата. "В традициите на..

публикувано на 27.08.25 в 09:58

Щъркелите си тръгват, но над 200-300 топлолюбиви птици остават да зимуват

Белите щъркели започнаха традиционната си есенна миграция към топлите страни. До Африка птиците ще изминат над 5000 километра. "На пръв поглед е необичайно, но е нормално, ятата щъркели, а и не само те - хищните птици, пеликаните, да спират вечер за "нощувка" по време на техния прелет на юг . Това са едри птици, които в милионната история..

публикувано на 26.08.25 в 11:11

"Светло бъдеще" за Мраченик, или мотиката като терапия

За трето поредно лято и четвърти пореден лагер в карловското село Мраченик доброволци се вписват в ежедневието на населеното място. Доброволческият проект "Светло бъдеще" се изпълнява по програма "Европейски корпус за солидарност" и ще продължи до 10 септември . С намигане и на шега решихме да наречем тази дейност "светло бъдеще", за..

публикувано на 25.08.25 в 11:17