Много приятна изненада за мен бе спектакълът на Полската национална опера, включен в платформата „OperaVision“. Това бе напълно непознатата опера “Манру“ от Игнаси Ян Падеревски, едно произведение с красива музика и колоритен сюжет от композитор, когото мислех, че познавам. Знаех, че той е бил един от най-големите пианисти в световен мащаб в началото на 20 век, че е композитор, известен обаче с един менует за пиано, както и виден политик. Покрай операта “Манру“ се запознах подробно с биографията на този музикант, който всъщност е една от големите личности на Европа.
Като пианист Падеревски е свирил на всички континенти, по-голямата част от изявите му са били в САЩ. Там той е развил мащабна дейност като филантроп - подпомагал е децата на поробената си родина Полша, активно се е включил в борбата за нейното освобождение. След Първата световна война Падеревски е начело на полската делегация на мирната конференция във Версай, където Полша е обявена за суверенна държава. Той е първият министър председател на страната, след това е представител на Полша в ООН. Бил е много популярна личност в Европа и САЩ, обаятелен оратор, полиглот - знаел е 7 езика, бил е патрон на изкуството и архитектурата, ярък хуманист, даже се е изявявал като филмов актьор. Въобще - една невероятна личност!
Като композитор Падеревски е създал обемно творчество, 70 опуса и то произведения не само за пиано. Единствената му опера „Манру“ е създадена по либрето на Алфред Носиг по едноименната новела на Игнаси Крашевски. Сюжетът засяга въпросите на расовата дискриминация, предразсъдъците. Историята се развива в малко селце, където младата Улана се влюбва и омъжва за циганина Манру. Цялото село се отвръща от нея, дори и собствената й майка. Въпреки че бракът им е щастлив и имат дете, Манру започва да се отегчава от спокойния живот, копнее за свободата си. И когато таборът пристига в селцето и неговите сънародници също го отблъскват и го смятат за предател, той тръгва с тях. Отчаяната Улана опитва да се самоубие, но се намира верен другар, който я спасява и се получава щастлив край.
Либретото не е особено сполучливо, доста наивно е, но музиката е великолепна и си струва да се чуе. Операта „Манру“ е поставена за първи път в Дрезден на 29 май 1901 г., първата полска постановка е същата година през юни в Лвов, после е поставена в големите оперни театри по света. Премиерата в Метрополитън е на 14 февруари 1902, играна е в Прага, Цюрих, много оперни театри в САЩ, Москва, Киев и постепенно се забравя...
Заслужава уважение фактът, че националният оперен театър на Полша е поставил тази забравена опера. По този начин, предлагайки я в платформата „OperaVision“, запознава любителите на оперното изкуство в Европа не само с историята на своя оперен театър, с непознати оперни произведения от миналото, но и с техните творци.
Спектакълът на „Манру“ в Полската национална опера или както по-често я наричат театър Виелки Варшава е под диригентството на Гжегош Новак, който също е главен асоцииран диригент на Кралския филхармоничен оркестър в Лондон. Има изяви по цял свят, дирижира много от най-известните оркестри. Под негово ръководство операта прозвуча много баласирано, оркестърът бе точен, хорът много звучен и спят.
Главната роля на Манру бе поверена на словашкия тенор Петер Бергер, редовен солист на много от оперните театри на континента. Неговият герой бе убедителен гласово и актьорски. В ролята на Улана бе солистката на операта във Вроцлав Ева Траш - с красив лиричен глас, изразително и музикално пеене и затрогващ артистизъм.
С най-богата международна кариера може да се похвали баритонът Миколай Жаласински, който изпълни ролята на Юрок -пее в Италия, Испания, Португалия, Израел, Словакия. Изнасял е концерти с Берлинската и Мюнхенската филхармонии, във Франция. Всъщност неговият герой бе с най-сложно сценично поведение и той се справи много артистично, а и певчески беше безупречен. Въобще всички, които пееха на сцената, дори и в малките роли, се изявиха много добре, достойно за театъра, в който пеят.
Въпреки че постановката беше пренесена в наше време, всичко на сцената беше ярко, колоритно и приятно за гледане. Много ефектно бе представен циганският табор в третото действие - на сцената беше пълно с рокери и това беше напълно приемливо. Всичко това се дължи на известния театрален и оперен режисьор Марек Вейс и на художника Каспар Гларнет.
Препоръчвам този спектакъл - визията и музиката са прекрасни, както и певците!
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..
Бойко Борисов се чувства силен и иска да наложи своите условия в преговорите за правителство. Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Иво Инджов..