Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Манру“ от програмата на OperaVision

Много приятна изненада за мен бе спектакълът на Полската национална опера, включен в платформата „OperaVision“. Това бе напълно непознатата опера “Манру“ от Игнаси Ян Падеревски, едно произведение с красива музика и колоритен сюжет от композитор, когото мислех, че познавам. Знаех, че той е бил един от най-големите пианисти в световен мащаб в началото на 20 век, че е  композитор,  известен обаче с един менует за пиано, както и  виден политик. Покрай операта “Манру“ се запознах подробно с биографията на този музикант, който всъщност е една от големите личности на Европа.

Като пианист Падеревски е свирил на всички континенти, по-голямата част от изявите му са били в САЩ. Там той е развил мащабна дейност като филантроп - подпомагал е  децата на поробената си родина Полша, активно се е включил в борбата за нейното освобождение. След Първата световна война Падеревски е  начело на  полската делегация на мирната  конференция във Версай, където Полша е обявена за суверенна държава. Той е първият министър председател на страната, след това е  представител на Полша в ООН. Бил е много популярна личност в Европа и САЩ, обаятелен оратор, полиглот - знаел е 7 езика, бил е патрон  на изкуството и архитектурата, ярък хуманист, даже се е изявявал като филмов актьор. Въобще - една невероятна личност!

Като композитор Падеревски е създал обемно творчество, 70 опуса и то произведения не само за пиано. Единствената му  опера „Манру“ е създадена по либрето на Алфред Носиг по едноименната новела на Игнаси Крашевски. Сюжетът засяга въпросите на  расовата дискриминация, предразсъдъците. Историята се развива в малко селце, където младата Улана се влюбва и омъжва за циганина Манру. Цялото село се отвръща от нея, дори и собствената й майка. Въпреки че бракът им е щастлив и имат дете, Манру започва да се отегчава от спокойния живот, копнее за свободата си. И когато таборът пристига в селцето и неговите сънародници също го отблъскват и го смятат за предател, той тръгва с тях. Отчаяната Улана опитва да се самоубие, но се намира верен другар, който я спасява и се получава щастлив край.

Либретото не е особено сполучливо, доста наивно е, но музиката е великолепна и си струва да се чуе. Операта „Манру“ е поставена за първи път в Дрезден на 29 май 1901 г., първата полска постановка е същата година през юни в Лвов, после е поставена в  големите оперни театри по света. Премиерата в Метрополитън е на 14 февруари 1902, играна е в Прага, Цюрих, много оперни театри в САЩ, Москва, Киев и постепенно се забравя...

Заслужава уважение фактът, че националният оперен театър на Полша е поставил тази забравена опера. По този начин, предлагайки я в платформата „OperaVision“, запознава любителите на оперното изкуство в Европа не само с историята на своя оперен театър, с непознати оперни произведения от миналото, но  и с техните творци.

Спектакълът на „Манру“ в Полската национална опера или както по-често я наричат театър Виелки Варшава е под диригентството на Гжегош Новак, който също е главен асоцииран диригент на Кралския филхармоничен оркестър в Лондон. Има изяви по цял свят, дирижира  много от най-известните оркестри. Под негово ръководство операта прозвуча много баласирано, оркестърът бе точен, хорът много звучен и спят.

Главната роля на Манру бе поверена на словашкия тенор Петер Бергер, редовен солист на много от оперните театри на континента. Неговият герой бе убедителен гласово и актьорски. В ролята на Улана бе  солистката на операта във Вроцлав Ева Траш - с красив лиричен глас, изразително и музикално пеене и затрогващ артистизъм.

С най-богата международна кариера може да се похвали баритонът Миколай Жаласински, който изпълни ролята на Юрок -пее в Италия, Испания, Португалия, Израел, Словакия. Изнасял е концерти с Берлинската и  Мюнхенската филхармонии, във Франция. Всъщност неговият герой бе с най-сложно сценично поведение и той се справи много артистично, а и певчески беше безупречен. Въобще всички, които пееха на сцената, дори и в малките роли, се изявиха  много добре, достойно за  театъра, в който пеят.

Въпреки че постановката  беше пренесена в наше време, всичко на сцената беше ярко, колоритно и приятно за гледане. Много ефектно бе представен циганският табор в третото действие - на сцената беше пълно с рокери и това беше напълно приемливо. Всичко това се дължи на известния театрален и оперен режисьор Марек Вейс и на художника Каспар Гларнет.

Препоръчвам този спектакъл - визията и музиката са прекрасни, както и певците!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 18-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Акцент в столичния афиш през изминалата седмица: Концертът на Софийската филхармония с изпълнение на Концерта за цигулка "Offertorium" от София Губайдулина и “Стабат Матер“ от Джоакино Росини - Преди..

обновено на 11.02.25 в 15:06

“Парижката Света Богородица“ – гастролът на годината

Най-голямото събитие в областта на музикално-сценичните изкуства у нас през месец февруари е гастролът от 6-и до 11-и февруари в зала 1 на НДК на наследника на оригиналната продукция от 1998 г. на мюзикъла “Парижката Света Богородица“ от Рикардо Кочанте, при това с една от звездите в главните роли в нея – канадският артист Даниел Лавоа като..

публикувано на 11.02.25 в 12:05
Деми Мур във

Деми Мур и трагизмът на съвършенството във "Веществото"

Копнежът по блясъка е познат на почти всеки човек. В определен момент от живота си повечето от нас се стремят към това да са по-красиви, по-талантливи, по-привлекателни за околните. Стремежът да бъдеш по-добър от това, което си, обаче, понякога се превръща в мания. Особено често това се случва в днешни дни, когато дори и през телефона си..

публикувано на 11.02.25 в 09:21

Започва 75-ото издание на "Санремо"

От днес до 15 февруари ще се състои фестивала на италианската песен "Санремо". Това е 75-ото му издание, което стартира с една изненада. За първи път в историята на "Санремо" се оттегли един от участниците. Това е рапърът Емис Кила. Разследван е от прокуратурата в Милано във връзка с агитките на Интер и Милан. Срещу него тегне и обвинение за..

публикувано на 11.02.25 в 08:52

Изследователски проучвания на Валентин Йорданов

Книгата, която представям сега, има повече научен характер, но е написана на достъпен и разбираем език. Заглавието "Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий - 340 - 668 г."  ни връща към първите векове след Христа и ни запознава с праисторическите родови корени на българите. Авторът Валентин Йорданов от София е неизчерпаем..

публикувано на 10.02.25 в 08:51
Екипите на двете отличени продукции.

Два филма си поделиха голямата награда "Гоя"

Две продукции спечелиха наградата "Гоя" за най-добър филм. За първи път в историята на отличията на Испанската филмова академия две ленти си поделиха първото място – "47" и "Инфилтраторът". В изненадващ финал на церемонията в Гранада тази нощ екипите на двата филма се качиха заедно на сцената. След като беше обявено, че наградата печели..

публикувано на 09.02.25 в 09:00
Мирела Иванова

Мирела Иванова в любовно обяснение към поезията

" Когато се отдалечим от любовта, само тогава можем да я осъзнаем и пресътворим, винаги има една дистанция, когато не си много далеч, но не си и близо...За да видиш преживяното в цялата му сложност, във всичките смисли на любовта, а любовта е тази, която ни дава най-много уроци . Но само когато сме се отдалечили от нея, преди да я забравим и..

публикувано на 08.02.25 в 16:29