Почти 3% разлика между ГЕРБ и БСП на евровота прогнозира "Барометър"

Тенденцията за превес на ГЕРБ пред БСП се запазва въпреки продължаващата размяна на предизборни остри реплики между лидерите им. Това не носи особена полза за никоя от двете формации, като по-скоро започва да отблъсква избирателите им.

Твърдо желание да гласуват за ГЕРБ заявяват 30,9% от анкетираните, а столетницата подкрепят 27,2%. Това би гарантирало 6 сигурни евродепутати за ГЕРБ и 5 за БСП, с възможност да нараснат с още един в зависимост от финалната избирателна активност в неделя.

Това сочат данни на „Барометър България“ от финално експресно телефонно проучване за нагласите на българските избиратели дни преди изборите за Европейски парламент. Проучването е направено в периода 20 - 22 май със собствено финансиране.

ДПС също ще имат сигурно представителство в Европарламента със заявена подкрепа от 10,5% от участниците в проучването. Движението по всяка вероятност ще излъчи 2-3 евродепутати, като трябва да се има предвид, че социологическите прогнози и проучвания сред традиционния им електорат са трудни поради спецификата му - географска разпокъсаност в малки населени места.

ВМРО с водач на листата Ангел Джамбазки продължава да привлича симпатизанти и подкрепа им нараства до 8,3% от анкетираните, което също осигурява представителство в Европарламента. Това донякъде отговаря и на общоевропейската тенденция за повишена подкрепа към патриотични организации и ако ВМРО съумее да запази и дори да увеличи одобрението си до неделя, може да си осигури и втори евродепутат.

С наближаването на изборния ден намерението на гласоподавателите твърдо да отидат до урните леко се е повишило - от 33,8% на 37,5%, но и на твърдо решилите да не гласуват - от 29,7% на 33,6%, за сметка на колебаещите се - от 36,7% на 28,9%. Предпочитанията на колебаещите се остават с превес на ГЕРБ над основния им опонент БСП и затвърждаване на подкрепата за ВМРО.

По всяка вероятност избирателната активност ще остане относително ниска - 37,5%.

Прави впечатление в хода на изследването, че значителен дял от избирателите не знаят дори датата на провеждане на изборите за Европейски парламент и отговарят с „не се интересувам“ – факт, който може да се обясни както с възприятието на евроизборите като нещо ирелевантно към ежедневието на българите, така и с провеждането на изборите по време на слетите почивни дни около неработния 24 май.