Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

История от Чернобил или как ще изглежда светът, когато дойде краят

Географът Димитър Желев с разказ от първо лице за изоставения град Припят

10
Припят
Снимка: Димитър Желев
Как една огромна трагедия се превръща в тренд и повод за мейнстрийм туризъм? Каква е връзката между Литва и ядрената авария?

Географът и пътешественик Димитър Желев гостува на предаването „Изотопия” с разказ от първо лице.

Той не е поредният впечатлен турист, вдъхновил се от минисериала „Чернобил”, стегнал раницата и решил да види отблизо мястото, като се тагне с няколко селфита. Историята тук е друга, впечатленията също.

Димитър не е гледал филма преди да замине за Украйна. Пуска си го, след като се връща обратно в България. Всъщност филмът е сниман в Литва. Декор на напрегнатите сцени става АЕЦ „Игналина”, която е оборудвана със същите РБМК реактори с графитен забавител като чернобилската. Литовската централа в момента не работи. Вилнюс я затваря, защото това е едно от условията за приемане на балтийската страна в ЕС през 2004 г.

Посока Чернобил

„Имах възможността да отида до Киев през май и си зададох въпроса дали мога да посетя някой интересен обект в близост”, връща се към чернобилското си приключение Димитър. Така изоставеният град Припят влиза в обсега на географа пътешественик.

„Мястото е доста популярно в света на науката, защото се случват редица процеси след изоставянето на населеното място от хората”, обяснява Димитър Желев. „Припят се ползва като модел за това какво би се случило, ако в даден момент човешката цивилизация изчезне”.

Години след аварията много от животинските видове са със стабилни популации 

„След инцидента в атомната централа са били избивани не само домашните, но и дивите животни, защото са определяни като преносители на радиация или „горещи точки”. Години по-късно обаче ситуацията се обръща: „Редица големи бозайници, които на много места в Европа са застрашени, там в момента са с много стабилни популации - кафявата мечка, вълкът, лисицата. Тези животни стават все повече, защото хората, които са естественият им враг, там вече ги няма. А радиацията не им влияе в параметрите, с които е в момента”, разказва Димитър.

Не е опасна и за хората. „До ден днешен има хора, които работят там. Другите атомни реактори са изведени в експлоатация години по-късно след аварията. Предстои им няколко десетилетия техническо обслужване преди да бъдат консервирани. Така че има хора, които работят там всеки ден. От тази гледна точка зоната не е опасна”.

Гидовете в Чернобил показват на туристите неща, които ги няма във филма

„Има някои неточности във филма. Една от тях е, че единствената вещ, която е можело да вземат със себе си при евакуацията, е била паспорт - нито храна, нито вода за пиене, никакви вещи. Докато във филма беше показана съвсем друг тип евакуация. Дори самите паспорти са били радиоактивни. В рамките на няколко седмици сменят личните документи на всички граждани", допълва картината Димитър Желев.

Как лъжите и пропаганда водят до огромно бедствие или за егоизма на властта

Трудно е инцидент с такъв мащаб да остане скрит за международната общност, смята географът. „Радиационният фонд навсякъде в Европа се е повишил рязко и много бързо са разбрали другите държави, че има някакъв проблем. Подобен вид отношение на властимащите към проблемите на обикновените хора не е нещо ново. Случвало се е от дълбока древност и ще продължи да се случва”.

Връстник на чернобилската авария 

Димитър е роден в годината, когато се е случил инцидентът. „Майка ми е била бременна с мен, когато е станала аварията. Близък роднина на майка ми, който е работил в армията, й е казал цяло лято да яде консерви и компоти и да не си купува нищо свежо от пазара. Така тя се е досетила, че има някакво замърсяване”.  

От ранните детски години на Димитър темата „Чернобил” заема важно място в живота му. „Именно затова посещението в Припят и Чернобил за мен беше много силен момент. Успях да видя нещо, за което съм слушал цял живот”, споделя той. 

Целия разказ на географа пътешественик Димитър Желев чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Лъчезар Вълев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02