Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Педикюр, баня, ром при зъбобол и стрихнин - животът на софийските слонове сега и преди

56-годишната Артайда от столичния зоопарк
Снимка: Иван Русланов

Знаете ли защо емблемата на Столичния зоопарк е слон? В седмицата, в която отбелязахме Световния ден на слона, отиваме в Софийската зоологическа градина, за да разберем повече за поколенията хоботковци, живели там. А те не са малко. Слонове се разхождат из София още по времето на Фердинанд, край двореца му във Врана, където е първата колекция от животни. По-късно зоологическата градина се мести близо до Спортната палата. Следва още едно преместване. Независимо от локацията, слоновете са си тежали и продължават да си тежат на мястото. „Изотопия“ провери това лично и се срещна с ветеринарния лекар д-р Иван Цветков, един от най-дългогодишните гледачи Иван Стамболийски и пиара Ирина Сахатчиева.

С тримата екипът на предаването се върна чак до 1912 година. Тогава от Хамбург в София пристигат индийските слонове Нал и Дамаянти. Те са едни от първите обитатели на царската зоологическа градина и особено много й подхождат, защото носят царски имена от епос. Гледат ги в конюшнята на Врана, където – според това, което знае д-р Цветков, условията били добри, а помещенията за слоновете - просторни. Нал дори бил ползван, за да се оре градината. Нищо необичайно, според ветеринарния лекар, тъй като отвъд зоопарковете хората ползват слоновете като товарни животни, най-вече за пренасянето на дървени трупи.

Следващото слонско поколение в София обаче не работи. Отново двойка от Индия идва у нас след смъртта на Нал и Дамаянти. Те са Савитри и Савитан. Пътуват с кораб от Калкута цял месец. През 54-а пристигат във Варна, от там са докарани в София със специален вагон. Савитри е първата слоница, родила в България. През 65-а става майка на 140-килограмовата София. Едва тригодишна обаче София умира, защото посетител й дава хляб, набучен с игли. Следващото слонче на Савитри – Пашко, също има незавидна съдба. Разказва я Иван, който го е гледал:

„Пашко го отровиха със стрихнин. Мисля, че през 82-ра или 81-ва година. И ние останахме учудени защо. Беше симпатичен мъжки слон, не беше див като баща си, защото баща му е мятал колички, камъни, тухли от слонарника, бил е доста своенравен“.

За да изцерят своенравността на бащата на Пашко – големия Пашо, гледачите прибягват до нестандартни прийоми.

„Той е страдал от зъби. (…) Давали са му ром във водата, за да го успокоят малко. Пийвал е, по рецепта. И други лекарства са му давали, успокоителни, прахове, но за рома е истина. (…) Обикновен ром – 700 грама на цяло буре от 300 литра“, обяснява Иван.

Гледачът Иван Стамболийски

Гледачът Иван Стамболийски

Слонските истории той, д-р Цветков и Ирина ни разказват пред специална метална клетка, направена през 1983-а, за да се пренесе година по-късно близо четиритонната Савитри. Иван Стамболийски е сред зверовъдите, както ги наричат по онова време, които местят животните от старата зоологическа градина в новата. Операция „Слоница” не минава без стрес.

„Седем човека бяхме в платформата. Дойде кран, вдигна я, запецна. Блокира, защото беше единствен кран тогава. На Строителни войски. Докато намерят друг кран, тя висеше на 40-50 см от земята. Ние я успокоявахме, давахме й моркови, ябълки, хляб“, допълва Иван.

Клетката на Савитри също си я бива. Направена в хале, от което не преценили как ще я изкарат. Наложило се да го разбият, за да стигне клетката до зоопарка.

Савитри живее още четвърт век. Тя – като любимия си Пашо - проявява характер. Според д-р Цветков причината може да се крие в преживяната смърт на слончетата и партньора й.

Малко след преместването Савитри се сдобива с конкуренция – цирковата слоница Зита. Тогава и ветеринари, и гледачи имат т. нар. свободен контакт с животните, тоест пряк достъп до тях, обяснява ни д-р Цветков: „Още от първия момент Зита ми стана любимка, тя също ме прие“. Това обаче провокира ревността на Савитри. „Слоновете са изключително умни животни и са разбирали разликата в отношението“, допълва лекарят.  

Според разкази за Савитри, които Иван Стамболийски е чувал, тя дори е убила един от гледачите си. Историята се предава като легенда от по-старите служители на зоопарка. Със сигурност обаче през зимата на 2001 година Савитри напуква четири от ребрата на д-р Цветков:

„Зита имаше проблеми. Влязох на свободен контакт при тях. Савитри – имах усещането – че ме предупреди леко с хобота. Така ме почукна в смисъл: „Махай се, нямаш работа тука“. Можех да избягам, но стремежът ми да помогна на Зита надделя над всичко.“

В следващия момент Савитри притиска лекаря към стената и той чува пукането на собствените си ребра.

Артайда

Артайда

Свободният контакт вече е в историята, която помни инциденти със злопаметни слонове. Днес със система от команди в столичния зоопарк отглеждат 56-годишната Артайда, на галено Тайди, казва д-р Цветков. При нея животното се подчинява на определени команди от гледача, но не е лишавано от нищо, за да ги научи.

„Трябва много внимателно и спокойно отношение към животните. Когато гледачът е спокоен и благоразположен към животното, непрекъснато му говори и му тананика, това настроение се предава на животното“. Никакви нерви, нито повишаване на тона. И още нещо - слоновете разбират и невербалното поведение на хората.

Системата е въведена след дългогодишната работа с експерта слонар Алън Рукрофт. Той помага на служителите в софийския зоопарк да се справят по-добре с отглеждането на Артайда. За да няма абцеси по краката, два или три пъти седмично й правят маникюр и педикюр. Процедурата отнема около час, а командите, за които говори д-р Цветков, са свързани именно с нея. Понякога подходите в отглеждането на половинвековната Тайди приличат на тези, с които се отглеждат малките деца.

Артайда е не просто 56-годишното дете на зоопарка, а негова емблема. За нея се полагат царски грижи. Има си спалня и хол, външен басейн, къпе се, когато й е топло. И разбира се – демонстрира на посетителите безупречно поддържани крака.

Колко тежи пилата за ноктите й, какво си хапва Тайди, докато е на маникюр и педикюр, и защо й говорят на немски – ще разберете в следващия брой на „Изотопия”, когато ще ви разкажем за близката ни среща с нейния лаком, но и гальовен хобот.

А дотогава - чуйте историята на софийските слонове в звуковия файл.

Снимки: Иван Русланов

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02