Знаете ли защо емблемата на Столичния зоопарк е слон? В седмицата, в която отбелязахме Световния ден на слона, отиваме в Софийската зоологическа градина, за да разберем повече за поколенията хоботковци, живели там. А те не са малко. Слонове се разхождат из София още по времето на Фердинанд, край двореца му във Врана, където е първата колекция от животни. По-късно зоологическата градина се мести близо до Спортната палата. Следва още едно преместване. Независимо от локацията, слоновете са си тежали и продължават да си тежат на мястото. „Изотопия“ провери това лично и се срещна с ветеринарния лекар д-р Иван Цветков, един от най-дългогодишните гледачи Иван Стамболийски и пиара Ирина Сахатчиева.
С тримата екипът на предаването се върна чак до 1912 година. Тогава от Хамбург в София пристигат индийските слонове Нал и Дамаянти. Те са едни от първите обитатели на царската зоологическа градина и особено много й подхождат, защото носят царски имена от епос. Гледат ги в конюшнята на Врана, където – според това, което знае д-р Цветков, условията били добри, а помещенията за слоновете - просторни. Нал дори бил ползван, за да се оре градината. Нищо необичайно, според ветеринарния лекар, тъй като отвъд зоопарковете хората ползват слоновете като товарни животни, най-вече за пренасянето на дървени трупи.
Следващото слонско поколение в София обаче не работи. Отново двойка от Индия идва у нас след смъртта на Нал и Дамаянти. Те са Савитри и Савитан. Пътуват с кораб от Калкута цял месец. През 54-а пристигат във Варна, от там са докарани в София със специален вагон. Савитри е първата слоница, родила в България. През 65-а става майка на 140-килограмовата София. Едва тригодишна обаче София умира, защото посетител й дава хляб, набучен с игли. Следващото слонче на Савитри – Пашко, също има незавидна съдба. Разказва я Иван, който го е гледал:
„Пашко го отровиха със стрихнин. Мисля, че през 82-ра или 81-ва година. И ние останахме учудени защо. Беше симпатичен мъжки слон, не беше див като баща си, защото баща му е мятал колички, камъни, тухли от слонарника, бил е доста своенравен“.
За да изцерят своенравността на бащата на Пашко – големия Пашо, гледачите прибягват до нестандартни прийоми.
„Той е страдал от зъби. (…) Давали са му ром във водата, за да го успокоят малко. Пийвал е, по рецепта. И други лекарства са му давали, успокоителни, прахове, но за рома е истина. (…) Обикновен ром – 700 грама на цяло буре от 300 литра“, обяснява Иван.
Слонските истории той, д-р Цветков и Ирина ни разказват пред специална метална клетка, направена през 1983-а, за да се пренесе година по-късно близо четиритонната Савитри. Иван Стамболийски е сред зверовъдите, както ги наричат по онова време, които местят животните от старата зоологическа градина в новата. Операция „Слоница” не минава без стрес.
„Седем човека бяхме в платформата. Дойде кран, вдигна я, запецна. Блокира, защото беше единствен кран тогава. На Строителни войски. Докато намерят друг кран, тя висеше на 40-50 см от земята. Ние я успокоявахме, давахме й моркови, ябълки, хляб“, допълва Иван.
Клетката на Савитри също си я бива. Направена в хале, от което не преценили как ще я изкарат. Наложило се да го разбият, за да стигне клетката до зоопарка.
Савитри живее още четвърт век. Тя – като любимия си Пашо - проявява характер. Според д-р Цветков причината може да се крие в преживяната смърт на слончетата и партньора й.
Малко след преместването Савитри се сдобива с конкуренция – цирковата слоница Зита. Тогава и ветеринари, и гледачи имат т. нар. свободен контакт с животните, тоест пряк достъп до тях, обяснява ни д-р Цветков: „Още от първия момент Зита ми стана любимка, тя също ме прие“. Това обаче провокира ревността на Савитри. „Слоновете са изключително умни животни и са разбирали разликата в отношението“, допълва лекарят.
Според разкази за Савитри, които Иван Стамболийски е чувал, тя дори е убила един от гледачите си. Историята се предава като легенда от по-старите служители на зоопарка. Със сигурност обаче през зимата на 2001 година Савитри напуква четири от ребрата на д-р Цветков:
„Зита имаше проблеми. Влязох на свободен контакт при тях. Савитри – имах усещането – че ме предупреди леко с хобота. Така ме почукна в смисъл: „Махай се, нямаш работа тука“. Можех да избягам, но стремежът ми да помогна на Зита надделя над всичко.“
В следващия момент Савитри притиска лекаря към стената и той чува пукането на собствените си ребра.
Свободният контакт вече е в историята, която помни инциденти със злопаметни слонове. Днес със система от команди в столичния зоопарк отглеждат 56-годишната Артайда, на галено Тайди, казва д-р Цветков. При нея животното се подчинява на определени команди от гледача, но не е лишавано от нищо, за да ги научи.
„Трябва много внимателно и спокойно отношение към животните. Когато гледачът е спокоен и благоразположен към животното, непрекъснато му говори и му тананика, това настроение се предава на животното“. Никакви нерви, нито повишаване на тона. И още нещо - слоновете разбират и невербалното поведение на хората.
Системата е въведена след дългогодишната работа с експерта слонар Алън Рукрофт. Той помага на служителите в софийския зоопарк да се справят по-добре с отглеждането на Артайда. За да няма абцеси по краката, два или три пъти седмично й правят маникюр и педикюр. Процедурата отнема около час, а командите, за които говори д-р Цветков, са свързани именно с нея. Понякога подходите в отглеждането на половинвековната Тайди приличат на тези, с които се отглеждат малките деца.
Артайда е не просто 56-годишното дете на зоопарка, а негова емблема. За нея се полагат царски грижи. Има си спалня и хол, външен басейн, къпе се, когато й е топло. И разбира се – демонстрира на посетителите безупречно поддържани крака.
Колко тежи пилата за ноктите й, какво си хапва Тайди, докато е на маникюр и педикюр, и защо й говорят на немски – ще разберете в следващия брой на „Изотопия”, когато ще ви разкажем за близката ни среща с нейния лаком, но и гальовен хобот.
А дотогава - чуйте историята на софийските слонове в звуковия файл.
„Донорството е любов“ - това послание отправя гостът на „Любими празнични истории“ - Милена Златкова. Познавате я като част от екипа на "Тройка на разсъмване" по радио Витоша. Може би сте чували и за каузата й да запознава хората с възможностите да дарят частица от себе си за създаването на нов живот. Тя е сред създателите на..
На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..
Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..
Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга . "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара", разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..
Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..
" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..
Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...