Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жул Верн и неговата България

Двама изследователи от Софийския университет анализират книгите на писателя, свързани със страната ни

Жулиета Борин и Елияна Райчева
Снимка: Иван Русланов

Всички знаем, че Жул Верн е считан за „баща“ на научната фантастика. Още от най-ранни детски години сме обикаляли с него света за 80 дни, пътували сме до центъра на Земята и сме се вълнували от приключенията на капитан Немо. Не всички негови произведения обаче са свързани с фантастичния жанр.

Двама изследователи от Софийския университет - Елияна Райчева, преподавател по история на френската литература в Катедра „Романистика”, и Жулиета Борин, преподавател по история на образованието и европейски проекти, са анализирали книги на знаменития автор, свързани с България.

В предаването „Изотопия“ Елияна Райчева и Жулиета Борин разказват как се е стигнало до откритието.

„През 2018 година, по време на наш семинар за чужди пътешественици по българските земи, попаднахме на два романа от Жул Верн, в които България е засегната като тема. Малко периферно ни изглеждаше в началото, но при по-обстойно разглеждане установихме, че българската тема е застъпена по много интересен начин в късното творчество на Жул Верн“, пояснява Елияна Райчева. 

Сред основните два романа е „Хубавият жълт Дунав”, който е реплика на прочутия валс на Щраус „Хубавият син Дунав”. При първи прочит изненадата е голяма, тъй като читателят, вместо с открития и приключения, се сблъсква с риболовен пътепис по Дунав, признава Елияна Райчева.

„Историята е за кроткото риболовно съществуване на главния герой Илия Круш, в чийто живот настъпват странни събития. Неговият спътник трябва да улови банда, която се занимава с контрабанда на оръжие. Заслугата на Жул Верн е, че той подчертава значението на Дунава като главен герой. Тематично е обхванат целият Дунавски регион.“

Най-важният от романите открития е „Дунавски лодкар” или „Дунавски лоцман”, поправя българския официален превод Елияна Райчева.

„Този роман силно напомня и „Под игото“. И при Вазов, и при Жул Верн наблюдаваме развитие на една напрегната лична интрига на фона на големи исторически събития. Главният герой се втурва да освободи годеницата си, отвлечена на кораб от противникова банда разбойници, които са свързани и с нашите поробители“, допълва Елияна Райчева.

Жулиета Борин представя и някои от другите улики към това колко свързана е литературата от последните години на Жул Верн с българския освободителен въпрос.

„Действието в романа „Дунавски лодкар“ започва в една русенска кръчма. Избраната година – 1876-а, също не е случайна. Знаем, че по това време Ботев предприема пътуване с „Радецки“, с което иска да освободи България“, разказва още Жулиета Борин.

Главният герой Сергей Ладко спира на различни румънски пристанища, за да набави оръжие за освобождение на българите чрез въоръжена съпротива.

Дълго време не е имало сведения за тези книги. В края на 80-те години големият изследовател на Жул Верн - колекционерът Пиеро Гондола дела Рива, открива още шест непубликувани приживе истории. Сред тях са именно тези два дунавски романа.

Елияна Райчева разкрива причината: „Синът на Жул Верн започва да пренаписва романите, да излъже публиката да си купи тези романи. Освен това Мишел Верн си позволява още нещо – той подменя в романа „Дунавски пилот“ името на един от героите и слага автентично име на русенски търговец от еврейски произход и го изкарва бандит. След като търговецът разкрива това, той започва процес срещу Мишел Верн. Книгата моментално е инкриминирана.“ 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Минчева

Елица Минчева: Обичам да рисувам неща, които дават усещане за уют

Изложба с акварели на русенката Елица Минчева събра българи и белгийци в една малка, но уютна галерия в Брюксел, в квартала с поетично име "Птича песен" .  Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица ...

публикувано на 20.09.25 в 07:15

Със 120 автентични килими от Котленския край е обагрена планината в Медвен

От петък планината в Медвен е обагрена с цветна палитра и причудливи форми, но не защото идва есента, а защото е застлана с над 120 автентични килими от Котленския край. Изложбата на открито си поставя амбициозната цел да разкрие пред посетителите най-красивите образци на ръчно тъканите килими, минали през вековете и стигнали до наши дни без повреди..

публикувано на 20.09.25 в 06:15
Адам Бейджър и Елена Панайотова

Документалният филм "Артисти за деца" - театър от Родопите до Африка

В неделя в читалище "Екзарх Стефан" в Широка лъка ще има прожекция на документалния филм "Артисти за деца", посветен на една от каузите на театралния режисьор Елена Панайотова – да работи с уязвими деца и младежи от България, Кения и Танзания. На прожекцията ще присъства и английският меценат Адам Бейджър, с когото Панайотова работи. "Всичко..

публикувано на 19.09.25 в 10:06

В Берковица не си дават местното ВиК, обявиха се срещу ликвидацията на общинските дружества

В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..

публикувано на 18.09.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25

В монтанското село Якимово си спомнят за благодетеля отец Иван

В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..

публикувано на 16.09.25 в 06:33

В края на ученическата ваканция: Светлана и нейната флейта

В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..

публикувано на 14.09.25 в 05:15