Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Страната ни участва в европейски проект

Мобилна психиатрия оказва помощ на пациенти в София

Мобилните екипи са липсващото звено в психиатричната грижа у нас

Кадър от Центъра за психично здраве за София-област
Снимка: Д-р Владимир Сотиров

От началото на месеца 2 мобилни екипа оказват помощ на пациенти с тежки психиатрични заболявания в столицата. Така наречената мобилна психиатрия се осъществява по проект в 5 европейски държави, сред които и нашата страна.

Мобилните екипи са липсващото звено в цялостната картина на психиатричната грижа в България, посочи д-р Владимир Наков, директор на Дирекция „Обществено здраве“ в Националния център за обществено здраве и анализи:

Холандски модел

„Ние вземаме холандския модел за мобилните екипи и ще използваме техния опит. Мобилният екип е изграден от психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и това, което е най-важното - експерт от опит, т.е. човек, който е минал през психичната болест, възстановил се е и може да помогне на хора в криза“.

По проекта вече са сформирани 2 мобилни екипа. Те са с капацитет да обгрижват по домовете 180 пациенти с тежки психиатрични заболявания, посочи д-р Анна Джисова, психиатър в столичния Център за психично здраве „Никола Шипковенски“ , която от 1 октомври е част от мобилен екип.

„Реално от началото на проекта до момента ние работим главно за организацията на работния процес, т.е. да стиковаме помежду си работата на мобилните екипи. Вече сме в процес на набиране на пациенти. Имаме осъществени няколко домашни посещения съвместно с психолог и социален работник. Повече от хората, които ние до момента сме набрали като пациенти, са познати наши пациенти, които вече са изградили връзка на доверие с членовете на екипа и приемат много добре цялата идея за проекта. Вярват, че може да им се помогне в процеса на възстановяване“.

Грижа след изписване

Основната функция на мобилната психиатрия е да продължи грижата за пациента, след като той бъде изписан и изпратен в семейната си среда. Такава услуга на този етап в България няма, уточни д-р Владимир Наков от Центъра за обществено здраве.

„Всъщност след изписването тези хора на практика попадат като свободни електрони и няма кой да продължи така важната роля за възстановяването. Защото акронимът на проекта Recover-e означава възстановяване“.

Особено ценно е участието в екипите на т.нар. експерти от опит, които се включват и помагат с голямо желание, каза д-р Джисова. 

„Познати наши пациенти, които са преживели тежка психично-здравна криза, били са наши пациенти преди години и в момента работят, възстановени, заедно с нас. Двама са в екипите в момента, а имаме опция да включим още 1-2 човека на по-късен етап“.

В България психиатричната помощ е твърде консервативна и липсва връзка между болничното заведение и семейството на пациента, която ще бъде запълнена от мобилната психиатрия, обясни Владимир Наков:

„Ако има криза и тя може да бъде овладяна, да се овладее в домашни условия и ако екипът разбира се прецени, този човек да бъде настанен в стационар, но да не позволява стигането в болница. Това е основната цел“.

Хората с психични заболявания са неглижирани

Цялото ни общество има да наваксва много в отношението си към хората с психични заболявания, смятат специалистите: 

„Те са грубо неглижирани и по-скоро е актуално това схващане, че те трябва да бъдат трайно изолирани, дори затворени и по този начин да се реши комфорта на обществото. Повечето от тези болни имат липсваща подкрепа, както от страна на близките им, които са по-възрастни и нямат адекватната възможност да оказват необходимата за тях подкрепа. Те биват на практика  неглижирани и от страна на институциите в България, което създава още по-голям проблем за самите болни“.

Липса на достатъчно стационари, остарели материални бази и нормативна уредба, която се нуждае от актуализиране и недофинансирана система са сред основните проблеми. И още от Владимир Наков:

„12 са държавните психиатрични болници, 12 са центровете за психично здраве, неравномерно разпределение на територията на страната, това е много характерно за цялата ни психиатрична грижа. Съществуват и около 20 отделения в общите болници и няколко университетски клиники. Ние сме доста назад. Да, те се подобряват, но те се подобряват за даден момент и ако не бъдат влагани ресурси, това подобряване бързо ще се загуби“.

Нужда от толерантност

Ако на улицата срещнете психично болен човек, който има нужда от помощ, бъдете толерантни, съветват психиатрите:

„Контактът с такива болни, дори с цел да помогне човек на тези пациенти, трябва първо да има едно толерантно, приемащо отношение и ако видите, че състоянието на човек, когото виждате на улицата и има проблем, по-скоро да се обърнете към специализираните служби, за да се окаже адекватната помощ“.

Мобилните екипи за психиатрична грижа ще работят в следващите 18 месеца. А ако институциите у нас осигурят средства, те ще продължат да функционират и след края на проекта.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вместо държавата: Ученици създадоха система за управление на пътния трафик

Ученици от СУ "Любен Каравелов" в Добрич са разработили два проекта, които биха подпомогнали организирането на пътния трафик в страната и учебния процес . Проектите са представени и на Националната олимпиада по информационни технологии. Учениците, автори на проектите, са част от Робоклуб "Хелиос". Заниманията на децата от робоклуба се..

публикувано на 13.03.25 в 09:35

Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина?

Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..

публикувано на 09.03.25 в 07:20
Националната астрономическа обсерватория Рожен

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи 44-та си годишнина

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...

публикувано на 09.03.25 в 05:15

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22