Африканските специалисти, завършили наши университети, са част от нашето минало, те могат да бъдат и част от нашето настояще. Това е тезата на проф. Светла Колева, социолог, изследовател от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя е автор на изследването "Излишното минало, ненужното настояще: африканските специалисти, формирани в България през 1960-1990 г."
Прави впечатление отсъствието на африканските специалисти в институционалната и колективната памет на българското общество, разказва проф. Колева в предаването "Хоризонт до обед".
Празнини в архивите
Трудно е към днешна дата да се определи точният брой на африканските студенти, завършили висшето си образование тук. Той варира между 7-12 хиляди по данни на Министерството на външните работи. Липсват данни в българските университети, където са учили, защото досиетата на студентите се пазят до пет години.
„Наистина е парадоксално, че държава, която е инвестирала материални, финансови и човешки ресурси в подготовката на чуждестранни специалисти, не пази следи за тяхното образование. Всъщност институционалната невидимост на тези специалисти е най-видимата следа на образователната политика на българската държава до 89-та година“, коментира изследователката.
Образованието като инструмент
Ролята на българската държава се изчерпва само с подготовката на африканските специалисти, но след това липсват траен интерес към тях и програми за сътрудничество след завършването им в България, отбеляза проф. Светла Колева.
Случаят с африканските специалисти отправя въпрос към българското общество, за ценността на образованието за българското общество, смята проф. Колева. „Образованието се оказва инструмент за влияние на българската държава по време на Студената война, но не се превръща във възможност за икономическо, социално, културно обогатяване на българското общество.“
„Няма никакви програми за сътрудничество с тях след 89-а година. Има един дълъг период между 1990-а до 2007-а , до влизането ни в ЕС, през който период този капитал, формиран в университетското образование, в изследователската сфера, изобщо не е бил ползван за развитието и изграждането на българското общество“, допални Колева.
Част от африканските специалисти остават в България, продължават да живеят и работят в България, но непрекъснато се сблъскват с институционални пречки, подчерта Светла Колева. Тя е категорична, че това поставя основния въпрос за начина, по който ние изграждаме собственото си общество и „начина на изграждане на отношенията с другия“.
Институционален расизъм?
„Степента, в която самите институции превръщат в невидими тези, които са различни от нас, показва, че имаме фундаментален проблем именно с начина, по който изграждаме социалните си отношения и начина, по който възприемаме другия в неговата различност…“, заяви Светла Колева пред "Хоризонт".
Според изследователката една от хипотезите, която се потвърждава от самите африкански специалисти, които живеят и работят в България, е за вид институционален расизъм.
Цялото интервю е в звуковия файл.
"Има доста лица в публичното пространство, които би трябвало с добрия си пример , с кариерата и имената си, които носят, по-скоро да застават и да са против това, да застават във всякакви кампании, които са срещу хазартната зависимост . Ние, за съжаление, ги виждаме и по билбордове и в различни реклами за хазарт". Това заяви в интервю за..
Остават два дни до премиерата на музикалния спектакъл "Небесна хармония" . Концерт на Българската хорова капела и Струнния оркестър "Класика" от ИМ "София", които ще гостуват отново на сцената на Националния дворец на културата, в кино "Люмиер" с новия си проект. Това ще стане на 27 април от 19 часа . "Репертоарът е подбран заради една..
НЗОК да финансира дейности на медицински сестри, акушерки и рехабилитатори в техните самостоятелни практики . За това настояват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. От асоциацията очакват широка обществена подкрепа, защото исканията им са насочени към грижа за пациента. За целта са необходими промени в..
Родителите във Варна подготвят протест срещу новата наредба за прием в общинските детски градини. Варненци алармират, че готвени промени в общинската наредба за прием на деца в детските градини ще доведат до по-големи големи групи, а замислената промяна на районирането и до голяма отдалеченост на заведението от дома на детето. На вчерашната..
" Папа Франциск беше много естествен и близък до хората, не се чувстваше никаква дистанция. Беше непосредствен, както се казва един пастир. Направиха ми силно впечатление неговите думи, че пастирът трябва да мирише на овце ". Това сподели в интервю за предаването "Нещо повече" на програма "Хоризонт" монс. Петко Вълов , който е епископ на..
"Функцията на Фискалния съвет е да е куче-пазач на фискалната дисциплина и устойчивост на публичните финанси , с други думи казано - Фискалният съвет трябва да осведоми обществеността тогава, когато се наблюдават най-съществени рискове по отношение на дълга, дефицита и други подобни". Това каза в интервю за предаването "12+3" по програма "Хоризонт"..
Ю Хуа е сред най-четените китайски автори по света и е за първи път в България, благодарение на "Прочети София". Срещата с него ще бъде в събота (26 април) в Археологическия музей от 19.30 часа в рамките на четвъртото издание на "Литературни срещи" -този все по-мащабен международен литературен фестивал с ключови участници и знаменити..
Тази авария на Иберийския полуостров се нарича разлюляване и разпадане на енергийната система. В България се е случвало два пъти. Това е..
При катастрофа в центъра на София загина оперният певец Богомил Спиров - артист-солист на Националния Музикален театър. Той е бил блъснат от..
Електричеството беше прекъснато в Испания и Португалия, както и в част от Южна Франция в понеделник при масивно прекъсване на електрозахранването,..
Разкъсана облачност
Ясно