Африканските специалисти, завършили наши университети, са част от нашето минало, те могат да бъдат и част от нашето настояще. Това е тезата на проф. Светла Колева, социолог, изследовател от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя е автор на изследването "Излишното минало, ненужното настояще: африканските специалисти, формирани в България през 1960-1990 г."
Прави впечатление отсъствието на африканските специалисти в институционалната и колективната памет на българското общество, разказва проф. Колева в предаването "Хоризонт до обед".
Празнини в архивите
Трудно е към днешна дата да се определи точният брой на африканските студенти, завършили висшето си образование тук. Той варира между 7-12 хиляди по данни на Министерството на външните работи. Липсват данни в българските университети, където са учили, защото досиетата на студентите се пазят до пет години.
„Наистина е парадоксално, че държава, която е инвестирала материални, финансови и човешки ресурси в подготовката на чуждестранни специалисти, не пази следи за тяхното образование. Всъщност институционалната невидимост на тези специалисти е най-видимата следа на образователната политика на българската държава до 89-та година“, коментира изследователката.
Образованието като инструмент
Ролята на българската държава се изчерпва само с подготовката на африканските специалисти, но след това липсват траен интерес към тях и програми за сътрудничество след завършването им в България, отбеляза проф. Светла Колева.
Случаят с африканските специалисти отправя въпрос към българското общество, за ценността на образованието за българското общество, смята проф. Колева. „Образованието се оказва инструмент за влияние на българската държава по време на Студената война, но не се превръща във възможност за икономическо, социално, културно обогатяване на българското общество.“
„Няма никакви програми за сътрудничество с тях след 89-а година. Има един дълъг период между 1990-а до 2007-а , до влизането ни в ЕС, през който период този капитал, формиран в университетското образование, в изследователската сфера, изобщо не е бил ползван за развитието и изграждането на българското общество“, допални Колева.
Част от африканските специалисти остават в България, продължават да живеят и работят в България, но непрекъснато се сблъскват с институционални пречки, подчерта Светла Колева. Тя е категорична, че това поставя основния въпрос за начина, по който ние изграждаме собственото си общество и „начина на изграждане на отношенията с другия“.
Институционален расизъм?
„Степента, в която самите институции превръщат в невидими тези, които са различни от нас, показва, че имаме фундаментален проблем именно с начина, по който изграждаме социалните си отношения и начина, по който възприемаме другия в неговата различност…“, заяви Светла Колева пред "Хоризонт".
Според изследователката една от хипотезите, която се потвърждава от самите африкански специалисти, които живеят и работят в България, е за вид институционален расизъм.
Цялото интервю е в звуковия файл.
70% от дяловете на болницата в Белоградчик ще бъдат приватизирани. Процедурата ще бъде открита след решение на Общинския съвет. Целта е лечебното заведение да бъде спасено от фалит . Решението е взето по предложение на кмета на Белоградчик Боян Минков, който го аргументира с лошото финансово състояние на болницата и реалната опасност от фалит..
Кои са най-подходящите места за посещение в началото на годината? Препоръки ни дава пътуващия инфлуенсър Дора Симеонова: " Първите ми посещения бяха в приказни зимни места в нашата страна, в къщи за гости. Вече бяхме на Боровец и Пампорово . Миналата година най-вълнуващото ми посещение беше в Тайланд, на остров Пукет , което за две седмици ни..
Кипърският шампион АПОЕЛ (Никозия) обявява приключване на сътрудничеството си с футболиста Георги Костадинов, съобщи клубът на страницата си в интернет. Костадинов си тръгва от Никозия след 2,5 години сериозно присъствие, като е изиграл общо 89 мача с АПОЕЛ във всички турнири, вкарал е 6 гола и е подал 4 асистенции. С жълто-синия екип той..
При природни бедствия: тежки бури, наводнения и пожари по телефона предупреждават намиращите се наблизо хора за опасността, като дори я изчисляват в процент и поставят жълт или червен код. Израелска иновация показва точно обратната корелация: мобилните телефони (с вградените си сензори) могат по-рано от метеорологичните станции и постовете на..
Във връзка с Международния ден на най-учтивата дума "Благодаря" , който беше преди дни, ви срещаме с енерго терапевт Асен Миланов . Тази дума е разменна монета, която остойностява нашата признателност за направеното ни добро . Замислете се само колко пъти на ден благодарите на някого или за нещо на глас или на ум. Това е дар на блага,..
Трябва да се намери точният баланс между свободата на словото , която не трябва да бъде накърнявана, и свободата на хората да не бъдат подвеждани чрез фалшива и манипулирана информация . Това каза пред БНР Вени Марковски, съосновател и председател на Българското интернет общество, във връзка с обявените от главния изпълнителен..
По-скъп хляб купуват вече и в Силистра. Увеличението в търговската мрежа е от 20 до 40 стотинки . Според производители толкова рязко покачване на цените не е оправдано. На същото мнение са и потребителите. Доскоро един от най-евтините хлябове беше на цена от 1,50 лева, а днес се продава вече за 1,90 лева , показва проверка в магазините...
Как се извършва контролът на автомобили и хора, преминаващи през България, която от 23 дни вече е пълноправен член на Шенген? Къде са разположени..
През 2025 година банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите по обслужването на техните кредити и..
От днес до 30 януари в Благоевградска област е обявена грипна епидемия и са въведени всички необходим мерки за ограничаване на разпространението на..