Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Будителите в българските училища зад граница

Учебници има, помещенията са проблем

Българските училища зад граница са пазители на българщината - на езика и традициите.
Снимка: Училище "Св. Св. Кирил и Методий" във Виена

„Скъпи български деца извън България, помолете вашите родители да ви заведат някой ден до българско училище! Говорете с вашите български приятели на български език, защото носите това богатство от рода си и дори ако само един от вашите родители е българин, потърсете корените!“ Този призив отправи в Деня на народните будители Светлин Стоянов, директор на българското училище „Д-р Стамен Григоров“ в Женева. Той преподава на българските деца в Швейцария история и география.

В Женева има много сериозна българска общност, макар не толкова голяма, колкото на други места, посочи Стоянов в предаването „Хоризонт за вас“. В българското училище там учат 54 ученици.

Училището отваря врати преди 35 години като клас към българското Постоянно представителство към ООН и други международни организации. Носи името на откривателя на лактобацилус булгарикус и един от създателите на ваксината срещу туберкулоза. Предложението да носи тъкмо името на Стамен Григоров е дошло от ученик, който сега е в 11 клас. „Министерството на образованието и науката полага през последните години много сериозни грижи за това да се изработят специални помагала за българите, които се обучават в чужбина“, заяви още Светлин Стоянов.

„Освен с думата будители, не се сещам с какво бихме могли да назовем тези стотици наши сънародници, български учители, които всеотдайно обучават българчетата, които по една или друга причина живеят зад граница - да запазят своя език, да знаят за българската история и култура. Това са много важни елементи, за да се запазим като нация, да ги запазим като българчета“, коментира пред „Хоризонт“ Ирина Владикова, председател на Асоциацията на българските училища зад граница. Дейността на Владикова е посветена на българското училище във Виена „Св. Св. Кирил и Методий“, в което се обучават близо 350 деца от 4-годишна възраст до 12 клас.

Интересът в началните класове е огромен, но впоследствие броят на децата драстично намалява, разказа Ирина Владикова.  

Като успех тя посочи вписването на асоциацията в образователната политика на България. "Учебниците бяха действително генерално преработени, много наши колеги участваха в тяхното създаване, така че да бъдат действително най-добре съобразени с нуждите на нашите ученици", потвърди Владикова.

Основен проблем за училищата ни зад граница остават помещенията. "Особено в големите столици, в скъпите градове, където посолските ни комплекси невинаги имат възможност да предоставят такива помещения, а и училищата не са малко. Примерно в една Испания има над 50 български неделни училища, които обхващат над 3 500 наши деца, пръснати както по градовете, така и по селата."

Двете мнения чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Алесандро Джованини

Алесандро Джованини от ЕЦБ: Цифровото евро няма да отнема права на гражданите

Цифровото евро няма да отнема права на европейските граждани, а ще им предостави по-голям избор. Това заяви за БНР Алесандро Джованини , съветник на директора за цифровото евро към Европейската централна банка . Още за проекта за цифровото евро и каква е истината за редица фалшиви твърдения, които се разпространяват за него в социалните мрежи,..

публикувано на 25.07.25 в 06:50

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52