„Преди да стигна до вестниците събирах първо топчета, след това оловни войници, след това марки, картички. Всъщност усилено започнах да събирам вестници след 1990 година“, разказа Антонио Станоев в предаването „Нощен хоризонт“.
Помни още вестник от 1968 година, който бил първият придобит от него още преди да започне сериозно да събира. Той бил в 40 страници, голям формат, огромен за времето си, с цена 40 стотинки – също огромна, защото тогава вестниците излизали само в 4 страници и стрували 2 стотинки.
Началото
„Този вестник беше по повод 20-годишнината на ЦСКА – Червено знаме. Бях на един мач, там се разпространяваше този вестник и като привърженик ми хареса. Беше чудо невиждано за ония години. Взех го и си го запазих. След това имаше един вестник, 1970 г., за Иван Вазов, по повод 120 години от рождението му. После един вестник „Жар“, 1971 година, който също беше с много различна тематика от онези вестници, които тогава излизаха – по-любопитни факти, по-младежки, издание на Комсомола, цветен, интересен – него също си го запазих, първия му брой. Тогава изобщо не съм си представял, че ще събирам вестници, че ще правя колекция", сподели Станоев.
Вестникарският бум
Когато започнал вестникарския бум след промените през 1989-а, негов приятел му подхвърлил идеята да събират вестници.
„Тогава площад „Славейков“ беше златна мина. Там Славе Македонски, който издаде няколко вестника, беше направил една дървена колибка и там издаваше „Сиромашка дума“, „Весела България“, поне пет-шест вестника. И другото място, което беше мека-та на вестниците, е Централната гара – там освен софийските, от близките градове до София се носеха вестници. Почти всеки ден излизаха нови вестници. Цялата тази история, бумът на вестникоиздаването продължи докъм 1995-96 година, след което започна едно бавно затихване, което сега доста се е разраснало. Нови заглавия няма или са много рядко, а има вестници, които свършват своя земен път.“
Освен първите броеве на един вестник, Станоев събира и еднократни издания, които се появяват обикновено в малък тираж и са посветени на специално събитие. „Между вестниците има и такива, които дори ме е срам да ги чета, но и тях ги събирам. Вестник е – как да не го събера?“, признава той. Отказал се е обаче от вестниците, съдържащи само кръстословици. „Направил съм си 87 теми, по които събирам вестници. Примерно армия, полиция, партийни вестници, ученически. Това беше първата ми изложба в Народната библиотека, която направих 2001 година – с вестници, ученически. Имам някъде сигурно над 100 само ученически.“
Колекционерите се броят на пръсти
Един от източниците на Антонио Станоев били антикварните книжарници. Прави и обмен с други колекционери в страната. „Но в България сме, поне аз знам за 15-тина души. Тогава си разменяхме писма. Сега вече в интернет.“
Най-старият вестник в колекцията му е от 1880 година, казва се „Източна дандания“ и е хумористичен вестник, излизал в Пловдив на български и на френски език.
„Имам и първия брой на вестника, който излиза вече 119-120 години без прекъсване – първият му брой е от 1900 година – това е „Църковен вестник“, разказва колекционерът. Той притежава и вестник, издаван от Захарий Стоянов, в който са били изложени идеите на Съединението.
Вестници за личности
Колекцията на Антонио Станоев включва близо 20 вестника отпреди 9 септември, от 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Някои от заглавията са посветени на отделни личности – например на Алеко Константинов, от 1933 г. и за Константин Величков от 1927-а.
Съхранява вестниците в класьори и специални картонени кутии. В началото ги подреждал по азбучен ред. Впоследствие различните формати и броят им го принудили да измисли друга система.
Визитка
Антонио Станоев е завършил логопедия и българска филология. 17 години е работил в отдел "Научна информация" на Института за съвременни социални теории. После 12 години работи в Администрацията на Президента, където е правил преглед на печата за трима от президентите: Жельо Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов.
Пет години е бил редактор на рекламата във в. "Сега". Вече е пенсионер, който продължава да събира вестници.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Ловеч е град с богато история, като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н. Но може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето. На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..
Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен. 29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува . След като става свидетел на катастрофа , при която..
Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли. Заниманията са за деца от 6 до 12 години. Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян. "Залагаме както на традиционни..
Над 6 000 участници от близо 800 формации се очаква да вземат участие в Тринадесетото издание на Националния събор на народното творчество в..
Ежедневните тренировки не водят до по-бърз ефект за тялото ни през лятото – организмът ни има лимит, който може да понесе и да се възстанови, а..
Разнообразни музикални изпълнения ще има в трите вечери на предстоящия фестивал Open Buzludzha, който ще се състои от 15 до 17 август край..