В по-голямата част от времето не се налага да убеждавам хората колко е важно да владееш, да уважаваш и оценяваш речниковото си богатство, понеже по такъв начин общуването е безкрайно цветно, отбелязва Жени Жикова, която бе гост на предаването "По първи петли".
Какво носи любовта към „мъртвите езици“? „Може би носи носталгия по едно по-подредено време, не спрямо графици“, смята Жени. Книгите, страниците, речта са това, което винаги ще ни свързва, вярва тя.
„Моите студенти са от специалност „българска филология“. В по-голямата си част обществото ги възприема като „учителите“, което е факт – те наистина завършват с професионална квалификация, която из позволява да преподават български език и литература в училище. Истината обаче е, че те са много по-широко подготвени в сферата на хуманитаристиката и имат изключително силна връзка с текста, културата, естетиката.“
„Езикът е система, строй и изисква време и търпение. Камо ли когато става дума за „мъртъв език“, допълва още Жени Жикова.
Сред мотивиращите фактори да учиш един вече забравен език е страстта да изучиш „онова, което е по-малко известно“, казва Жени. „Винаги съм имала слабост към разни, специфични, тесни, може би за определени хора дори теми или проблеми, въпроси аусайдери. Но там се крие за мен ключът към големите загадки.“
Жени Жикова е дете на българка и сърбин. Вярва, че „любовта е страст, свободата също, а страстта е… всичко“.
Тя е на 33 години. Определя себе си като съвместен жител на света на книгите. Бакалавър "Българска фиология" с магистратура "Кризи, конфликти и дипломация в световната политика 16-21 век" и "Трансгранична българистика" в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Има докторантура по старобългарски език и постдоктурантура върху речниковото богатство на Патриарх Евтимий. В момента учи трета магистратура - "Медии, култура, комуникация". Занимава се още с преводи и редакции на текстове и се вълнува повече от страници, отколкото от цифри. Споделя, че нейният читателски вкус е "дръзко автономен и понякога причудлив за околните".Още за потайностите на езика слушайте в звуковия файл.
В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература . Авторка на над 50 книги,..
"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..
От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..
По модернизирания подход към кохезионната политика се дава възможност да бъдат пренасочвани средства по нови програми , примерно за изграждане на..
През октомври ще започне строителството на ново трасе през Кресна, което ще е част от магистралата. В момента вървят последните отчуждителни..
Свидетели сме на една груба злоупотреба с правосъдие , престъпление срещу правосъдието, тъй като на четирима младежи им се вменява действие, което те..