Първоначално върволиците от хора се насочваха към граничните пунктове с Гърция, само за да установят, че те са затворени и хората се струпваха пред тях в очакване. Често през онлайн приложения за комуникация или след като някой от присъстващите пуска слух, че гръцката граница е била отворена, започва масово движение към отсрещната страна, което няколкостотин метра по-късно отново спира пред загражденията и отпора на плътните редици от гръцки полицаи. Обезкуражени, хората се връщат в импровизирания лагер, откъдето само преди минути са тръгнали.
Постепенно очакването за скорошно достигане до Стария континент започна да избледнява.
"Ако ще отворят границата, да кажат. Ако няма да отварят границата, добре, нека кажат. Ще се върнем, имаме жилища, едно-друго. В лагера има 4000-5000 души, но не всички са сирийци. Има афганистанци, пакистанци, всякакви националности. Няма условия. За Бога, срамно е!" Това казва пред "Хоризонт" сириец край пункта „Пазаркуле".
Мнозина от струпалите се са объркани от случващото се. От една страна те са чули, че границата е отворена, от друга - често пъти с цената на горчив опит, включващ побои или отнемане на телефони, документи, а понякога дори и на обувките им от страна на гръцките сили за сигурност - те установяват, че това не е така.
От юридическа гледна точка за европееца един младеж на 16-17 години е непридружен непълнолетен. За човек от Афганистан или някои райони на Пакистан например това е млад мъж, който трябва да се грижи за семейството, братята и сестрите си. Мотивите за рискованото пътуване на повечето от хората са икономически.
"Ние не искаме да оставаме в Гърция, ще отидем в други страни, например Германия, заради децата. Там имам брат и сестра, заради това искаме да напуснем Турция. Положението в Гърция е много по-добро, отколкото в Афганистан, там се води война. Но няма да останем, а ще отидем в други страни".
Икономическата криза от последните години в Иран и Турция допринася за отчаяното решение мнозина да опитат късмета си в друга страна.
"Сирийци сме и от 7 и половина години сме в Турция. На границата дойдохме онзи ден с бус, който организирахме сами за семействата си - общо 24 човека, платихме общо 4000 турски лири. Не сме имали проблеми в Турция, но няма работа, преди икономическата криза беше по-добре. В Сирия бях електротехник, в Турция се занимавах с поправки на електрически уреди", разказва един от мигрантите.
"Имаме късмет и ще стигнем до европейските страни, Канада или Съединените щати. Ако не, ще се върнем обратно в Анкара“, допълва сомалиец.
Тези събития обаче са златно време за шофьорите на таксита и микробуси, както и за тези от местните жители, които продават на мигрантите скара, айрян, хляб, дребни вещи. Някои бежанци се оплакват от отношението на местните хора.
"Това е фашистка държава. Този хляб го купихме от един турчин. В центъра на града струва 1 лира, тук ни го продава за 2,5-3 лири", коментира друг от мигрантите, недоволен от спекулата.
Мнозинството от местните хора обаче помагат, като раздават храна и вода на струпалите се по границата. Гостоприемни и набожни, група жители на Одрин казват, че е грях да не се помогне на нуждаещите се и раздават малки питки.
Стотици хора от десетки националности край турско-гръцката граница продължават с надежда да се взират в екрана на телефона, очаквайки вестта, че ще бъдат допуснати до мечтаната Европа.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет. Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..
След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...
Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..
" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..
На 21 август преди 123 години в село Стражица, днес град, е роден знаменитият български писател Ангел Каралийчев. Макар да е известен най-вече със своите детски приказки, той е писал също поезия и разкази . Първата му поема, „Мауна- Лоа“, е издадена със собствени средства, година преди публикуването на дебютния му сборник с разкази, „Ръж“. Тя е..
Добруджанският град Добрич има драматична съдба през годините. От 1878 година насам градът е освобождавам три пъти – при Руско-турската война, след това по време на Първата световна война след битката, останала в историята като Добричката епопея през 1916 г., а третото освобождение на града е от румънската власт, продължила 23 години. То се..
Чехословакия беше научното страшилище на волейбола в света от средата на миналия век . Това каза в предаването "Събота 150" Асен Минчев, един от..
Жалбите на "Дойран 2025" и на ПП "Възраждане" няма да спрат процеса на присъединяване на България към еврозоната и въвеждането на еврото от 1 януари..
Когато става дума за власт, пари и политика, интелигентните хора не биват допуснати. Много интелигентни хора нямат политическо представителство, нямат..