Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Виолета Желязкова: Човекът също пренася вируси върху дивите животни

Снимка: БГНЕС

"Нововъзникващи инфекциозни заболявания в дивата природа - кои са виновните" е лекция от поредицата "Нови заболявания, далечни пътувания и прилепи". Лекцията бе представена онлайн от Виолета Желязкова в Националния природонаучен музей в София.

Заразата от COVID-19 е поредното заболяване, което се пренася от дивата природа.

"Това като цяло се е случвало винаги и ще продължи да се случва. Към момента около 60% от нововъзникналите инфекциозни заболявания в човешката популация по света са именно с животински произход", подчерта в предаването "Хоризонт до обед" Виолета Желязкова, пещерняк, докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

Проблемът с пренасянето на зараза е, че човек навлиза в местообитанията на дивите животни. Възможно е да се пренесе вирус и от човек върху дивите животни, уточни специалистът.

"Когато ние търгуваме с диви животни или с дървен материал, изобщо с всякакви продукти от дивата природа, ние пренасяме цяла вселена от микроорганизми. В повечето случаи не си даваме сметка за това".

Прилепите са резервоар на много голямо разнообразие от коронавируси.

"Интересното при прилепите е, че те имат особености в имунната система, които им позволяват да са носители на вируси, без непременно да боледуват сериозно от тях", допълни експертът.

Дали прехвърлянето на коронавирус е станало чрез консумация на суров прилеп или чрез междинен гостоприемник, не е ясно. Виолета Желязкова изследва болест, известна като "болест на белия нос" при прилепите.

"Това е болест, от която могат да страдат само прилепите, защото тя се причинява от една гъбичка. Ние я наричаме белоносата гъба, която е студенолюбива, т.е. тя при температура над 20 градуса изобщо не расте. Прилепите боледуват от нея, защото те зимата изпадат в състояние на хибернация, т.нар. зимен сън. При това състояние техните физиологични функции са сведени до минимум  и телесната им температура спада до няколко градуса. Всъщност тогава заразата се развива", разказа Виолета Желязкова.

Хората неволно са разнесли белоносата гъба по света. Тя нормално се среща в Европа и в Азия и тъй като патоген и гостоприемник са съжителствали дълго, прилепите вече не умират от гъбата, защото са се адаптирали един към друг.

"Докато в Северна Америка, където гъбата скоро е привнесена, и това по всяка вероятност се е случило от човек, защото самите прилепи почти не е възможно да прелетят Атлантическия океан, или ако това се случва, се случва изключително рядко, но в САЩ прилепите нямат имунитет срещу болестта на белия нос. Те не са се срещали с нейния причинител преди и наблюдаваме масова смъртност", поясни  изследователят.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хисаря - първата дестинация член на Асоциацията на историческите термални градове

Хисаря е едно от най-предпочитаните места за здравен туризъм в България със своите 22 минерални извора с различна температура, дебит и състав.  Днес лечебните свойства на водата продължават да привличат посетители от цялата страна и чужбина.  Минералната вода остава основният природен ресурс на града – с доказани лечебни качества, уникален..

публикувано на 20.10.25 в 16:10
Емил Кабаиванов

Емил Кабаиванов: НСОРБ ще иска преходен период за новата такса смет, не отлагане

71 общини са готови от догодина да въведат принципа "замърсителят плаща". Националното сдружение на общините няма да настоява за отлагане , съобщи пред БНР д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Становището на огромна част от общините е за плавен преходен..

публикувано на 13.10.25 в 08:40
 Ива Таралежкова

Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута

Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута  в района на платото, които предлагат на посетителите природни, исторически и културни забележителности. Маршрутите са разработени по съвместен международен проект  по програма "Еразъм", в който партньори са сдружения от малки селски райони в Кипър, Словакия  и Испания ...

публикувано на 12.10.25 в 09:25

Безплатен онлайн курс помага на общинските служители да създадат енергийни общности

За втора поредна година "Грийнпийс" – България организира безплатен курс за общински служители, които да се научат как да създават енергийни общности. Обучението се казва "Енергийно еспресо" и ще бъде достъпно онлайн до края на януари 2026 г.  Обучението включва работа с реални казуси, както от България, така и от чужбина, и е предназначено за..

публикувано на 12.10.25 в 01:22

През последните 10 г. все повече щъркели изпълват небето над България

Към една хубава новина - през последните 10 години все повече щъркели изпълват небето над България. Броят на гнездящите двойки е нараснал с над 30% или с почти 2000 щъркелови двойки. Това показва VIII международно преброяване на белия щъркел, което се организира в над 40 страни по света. През последните две лета, през месеците юни и юли над 200..

публикувано на 11.10.25 в 06:10

За по-малко от 10 г. над 100 лешояди са жертви на отравяне и отстрел

За по-малко от 10 години гоним бройката от над 100 екземпляра . Това заяви пред БНР за посегателствата над лешояди адвокат Емилия Тончева, юрист и еколог, бивш заместник-министър в МОСВ. Тя припомни някои от фрапантните случаи на масова смърт на този защитен вид – в Кресненското дефиле и Врачанския балкан. Екозащитници: Отрова за вълци..

публикувано на 07.10.25 в 09:42
София Садогурска на плажа в румънското село Вама Веке

София Садогурска: Черно море е подложено на огромен натиск, но защитени зони ще му помогнат

Черно море и животът в него са изправени пред сериозни заплахи, но могат да ги преодолеят. Това заяви в интервю за БНР морският биолог доктор София Садогурска . Тя съчетава работата си в Института по ботаника към Националната академия на науките на Украйна с дейността си в екологичната организация "Екодействие" (Екодiя) . Садогурска е и един..

публикувано на 01.10.25 в 11:35