Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Патрик Брейър: Анонимните данни не са толкова анонимни

Ако искам да се защитя, не бих разчитал на мобилни приложения, казва евродепутатът

Патрик Брейър
Снимка: Личен архив

Данните от мобилните приложения за Covid-19 не трябва да бъдат споделяни. Ако това се прави, данните трябва да бъдат анонимни. Позицията е на Патрик Брейър от Пиратската партия в Европейския парламент (Групата на Зелените/Европейски свободен алианс). Той членува и в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията по правни въпроси. Сега мобилните приложения за здравния статус и проследяване по време на карантина са препоръчителни, но какво ще стане, ако станат задължителни, пита Патрик Брейър в интервю за БНР.

„Данните за телесната температурата също са лична информация. Термокамери поне към този момент е допустимо да бъдат ползвани. Въпреки това трябва да разберем, че хората могат да заразят друг човек дори и когато нямат температура. Тази мярка - да проверяваш температурата на човек, съдържа известни ограничения, защото заразените няма как да се определят само по температурата. За да разберем дали има заразен, има повече нужда от правенето на тестове. Като цяло не смятам, че е оправдано да се изолират хора с подобни заболявания от публичните места. Обикновените заболявания не са достатъчно заразни, за да поставяме хората под карантина. Сега става въпрос за специфичен вирус, който все още няма как да лекуваме, за който няма дори и ваксина, но може предизвиква смърт. Заради който сме принудени по този начин да налагаме ограничения на свободата на придвижване“, коментира Брейър. 

Как трябва да се подходи към мобилните приложения?

„Има два вида приложения. Едните служат за проследяване на контактните хора със заразени. Има такива, които споделят здравна информация, защото наблюдават здравословното състояние. Те бяха представени в Германия преди време. Когато става въпрос за такива приложения, които проследяват контактните, се чудя какви биха били последиците от получаването на предупреждение, защото все още няма достатъчно тестване. Интересно е какви ще са последващите действия. Сега всички приложения са доброволни за инсталиране, но се чудя как ще е, ако всички тези приложения станат задължителни. Защото когато става въпрос за споделяне на медицински данни, за да може по-лесно да засичаме заразените - това е изключително чувствителна здравна информация. Тя не е анонимна, човек може да бъде проследен. Тази информация е твърде чувствителна, за да бъде предавана към операторите на приложенията. Самите приложения не са сигурни. Тези приложения не са с така наречения отворен код и по тази причина не могат да бъдат направени оценки на ефективността им“, предупреждава Патрик Брейър.

Но нали ЕС подкрепя приложенията да бъдат използвани за проследяване?

„Да. Но е важно данните за бъдат анонимни. Тези данни трябва да бъдат запазвани само в устройството, а не централизирано да се споделят с властите. Те трябва да бъдат децентрализирани, с отворен код. Приложенията трябва да се ползват доброволно и да служат само за предупреждение. Не съм сигурен обаче колко могат да бъдат полезни. Смятам, че вместо да се фокусираме върху създаването на тези технологии, по-важното е да успеем да увеличим възможността да тестваме населението. Също така да можем да доставим повече медицинско оборудване за болниците, които имат нужда. Би трябвало да фокусираме технологичните ресурси върху нещата, които са наистина важни. Разбира се че има някакъв смисъл от това да се наблюдават хората, които са заразени, за да сме сигурни, че се спазва карантината. Има нужда от тази информация с кого са били в контакт, за да предупредим тези хора. Но пък много възрастни хора нямат смартфони. Много по-лесно е да говорим с хората, да ги посещаваме. А и не би било удачно да използваме умните телефони, за да контролираме карантината, защото просто може да оставиш мобилния си телефон у дома“, казва Брейър.

„Комисия предложи да се събират данни за местоположението на всички умни телефони, които се използват от хората в Европа. Тук не бихме знаели кои са имената, но тази информация ни е нужна, за да се знае колко хора са били къде са били, как са се придвижили, и най-важното: къде са се срещали. Затова съм сигурен, че в част от Източна Европа хората ще си спомнят комунистическите режими. И знаете ли, ако имате едно правителство, което през цялото време знае колко хора има, къде се движат - това е една доста плашеща идея за всеки демократ. Все пак дори и анонимни, данните биха могли да бъдат проследени до конкретния човек. Затова може да се говори за мерки за масово контролиране. От друга страна не виждам това как би могло да помогне в сегашната ситуация. Локацията на телефона е приблизителна и не е прецизна. Затова не можем да твърдим, че данните от местоположението на мобилните телефони би могло да даде и представа за това, че хората пазят съответната дистанция“, изтъква евродепутатът.

Патрик Брейър

Как е решен въпросът с мобилните приложения в Германия?

„В Германия мобилните оператори споделят анонимни данни по отношение местоположението със съответните държавни органи. Няма обаче законодателство, което да регулира това. Мобилните оператори го правят доброволно. Властите предлагат приложение, което може да споделя данните oт фитнес тракерите. Властите твърдят, че това улеснява проследяването на инфекции, но тази информация не е анонимна, тя е лична и хората могат да изберат дали да я споделят с властите. Вече се обмисля и приложение, което може да проследява и да предупреждава хората, ако те са били в близост до заразен. Отново казвам, че всички тези приложения са доброволни, но аз съм загрижен, че в един момент могат да станат и задължителни, ако недостатъчно хора пожелаят да ги използват“, отбелязва Патрик Брейър.

Ако искам да се защитя, не бих разчитал на това да използвам някакви приложения. Единственото, което бих могъл да направя, е редовно да си мия ръцете достатъчно добре, да спазвам разстояние от другите хора, да си стоя у дома, ако е възможно. А това може да направи всеки един, без да има приложения, които да го предупреждават. Вярно е, че властите биха могли да поискат достъп до тези данни, които се пазят при мобилните оператори, но само ако законът разреши. Ако някой не иска да бъде следен, просто може да се остави телефона вкъщи, да го изключи. Затова отново казвам: това не е ефективен начин да бъде контролирана карантината, особено когато данните за местоположението не са толкова прецизни.“

Какво трябва да знаят хората, които имат мобилни приложения за коровавируса на телефоните си? 

Хората е нужно да разберат, че махането на името от трафичните данни не прави тези данни анонимни. Движението на хората е толкова индивидуално. По тази информация, комбинирана с друга, може да бъде установено и лицето. Затова съществува усещането, че дори и анонимните данни не са толкова анонимни. Европейската комисия не ни е предоставила информация как те ще могат да направят ефективно данните анонимни“, подчертава депутатът от Пиратската партия.

Натъжава ме това, което виждам в тази криза - всяка държава членка провежда своята собствена политика и много вярва, че затварянето на границите ще задържи самия вирус и ще ограничи разпространението му. Виждаме, че това не е ефективно. Всъщност е отстъпление от онова, което е Европейският съюз. Това ме кара да се срамувам. Ние трябва да си вземем поука и да сме много по-добре подготвени за евентуална следваща пандемия. Необходима е повече координация на европейско ниво, отколкото решения на местно ниво.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Паметникът на Свободата на вр. Шипка

Искрен Великов с поглед към националните празници и националните герои

Седмицата, в която отбелязахме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина разказва д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов . 147 г. от Освобождението на България Известно е, че на 3 март се подписва Санстефанският мирен договор,..

публикувано на 05.03.25 в 14:01

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46