Спектакълът „Светлото бъдеще на битака“ е вдъхновен от текстове от романа „Време секънд хенд“ на нобеловия лауреат Светлана Алексиевич.
„Светлото бъдеще" е утопия, която пропадна, която се компрометира. Животът е нещо друго. Нещо много простичко. Дадено ни е като образ и подобие на Бога. Трябва в него да влезем, не да си измисляме рай, измислен рай, измислени животи и съдба“, каза в предаването "Хоризонт до обед" Иван Добчев.
„Този роман започва да бърка, да вади, да казва неща, които бяха забранени да се говорят, бяха забранени да се анализират, бяха заметени по-късно. Някак си, ако може все едно да не се е случило всичко това, а то се е случило“, допълни той.
Той припомни, че Светлана Алексиевич е посветила десетина години да издирва дисиденти, преживели лагерите или техни близки от бившия Съветски съюз. „Това беше важно според мен да се говори и особено младите хора да влязат в него, защото последното поколение вече съвсем нищо не знае за тия времена“, аргументира се режисьорът.
Алексиевич събира документално гледните точки на хора от двете страни на системата – на жертвите и на палачите. Какво се случва с хомо совиетикус години след разпадането на съветския модел?
„Човеците там, между които бяхме и ние, трябваше някак си да се опитваме да влезем в този модел, да приличаме на него, да се съобразяваме с нормативите, с изискванията на тоя соцживот, който изисква хомо совиетикус, не изисква други хора, със свое си мислене, индивидуални представи и т.н.“
По време на военни, извънредни или сходни на тях положения всички се превръщат в бройки, стават еднакви, като роботи, изтъкна Иван Добчев.
„И тази оруелска мантра наистина ни споходи да ни припомни онези времена. Да, ние живяхме не просто няколко месеца, ние живяхме няколко десетилетия в такава една карантина.“
Има един ген на човека, който е много устойчив и не се поддава на такива неща, смята театралният режисьор. „На една такава тотална карантина, идеологическа. Имало е много, много хора, които са писали и са пълни чекмеджетата. Тези чекмеджета бяха отворени и ние видяхме там, както казва един руски литературовед „глътки краден въздух“.
Метаморфозата от красивата смърт на идеологически рамкираната реалност към красивия живот, който я заменя, от сивите вещи към цветните, от пътешествията само в книгите към истинските – това е много лесна метаморфоза, смята Иван Добчев.
„Хомо совиетикус да стане бандит, да стане бизнесмен, да влезе в играта. Никакви скрупули, никакъв там Бог и разни такива угризения на съвестта, състрадание към ближния и т.н. Това е станало страшно лесно.“
Забравят ли се глътките краден въздух и свобода с преобличането на идеологията в бизнес, за което се говори и в спектакъла?
Хората, които ценят значението на тези глътки, трябва да се опитват да отстояват някакви ценности и някаква хуманност на този нов глобален пазар, изтъкна Добчев, който вижда в това и една от причините да бъде част от мисията на „Сфумато“ и неговия патос „да се противопоставя на това“.
Освен заглавието, и самият формат на ателието „Светлото бъдеще на битака“ е насочен безмилостно към публиката. „Това са послания. Няма сантименти. Нещата са много оголени. Много брутално.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
В Горна Оряховица започна първият фестивал на горнооряховското гърне . Това не е глинен съд, а ястие от телешки жили и заедно с горнооряховския суджук е сред запазените кулинарни емблеми на железничарския град. Възстановки, дефилета с народни носии, фолклорни концерти и 100 гърнета с телешки жили, приготвени от майстор готвачи, ще има..
Когато написаните думи оживяват в реални предмети от ежедневието… Добре дошли в Музея на невинността в Истанбул . Мястото разказва историята от едноименния роман на носителя на Нобел за литература Орхан Памук. Още с прекрачването на прага на боядисана в бордо къща в истанбулския квартал Бейоглу, посетителите попадат в света..
"Да си учител е голямо изпитание и голяма мъка!“ – това каза в ефира на "Нощен Хоризонт" учителят, поет и писател Николай Милчев. "Това, което много ми тежеше в училище е формалността", заяви от своя страна Цветана Милчева. Двамата са пенсионирани учители по български език и литература. Николай Милчев е още поет и писател. "Не са много годините,..
Приема се, че на днешния ден преди 113 години е родена пророчицата Ванга. В Държавния архив се пазят записи от сеансите, които Ванга е правила с хилядите хора, дошли за помощ на прага ѝ. Българското национално радио и Държавна агенция "Архиви" неотдавна подписаха споразумение за сътрудничество. Това ни позволява да надникнем в част от..
За американския геймър Рос Скот всичко започнало, когато френската компания Юбисофт прекратила достъпа до играта The Crew. Това накарало Рос Скот да се замисли. Има ли нарушени права на геймърите, ако компанията, създател на играта, реши, че не й е изгодно да я поддържа и "убие". През пролетта, след сериозно любителско проучване Рос Скот..
73-тия брой на поредицата "Архивите говорят" е посветено на наследството, което оставя католическия епископ Павел Гайдаджийски - Дуванлията. Сборникът се казва "Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийски). Съставители на сборника и преводачи на писмата на духовника са отец Паоло Кортези, проф.Красимир Станчев и доц. Радослав..
В рубриката "Горещи сърца" срещата е с една чаровна, впечатляваща с усмивката си и творческото си излъчване жена. Венета Велева е родена през 1973 г. в Добрич, където живее и работи и в момента. Трудно й е да нарече себе си творец и след търсене на по-подходящата дума, се определя като артист. Венета работи в областта на художествената керамика..
Ще продължа моята гладна стачка до освобождаването на съпруга ми. Ще го правя до тогава, докато ми стигат физическите сили. Това заяви пред БНР..
Заплахи срещу общинското ръководство на Дулово водят до напрежение в работата на местните власти. За това сигнализираха кметът на Общината инж...
Развитието на социалните услуги за деца и семейства е едно от постиженията ни в последните десетилетия. Тези социални услуги са многобройни към ден..