Юлий Йорданов - босоног по стърнището на белия лист

Книгата е писана четвърт век. Представлява сборник от негови статии, интервюта, есета, литературна критика, рецензии за постановки, концерти и изложби.

Защо босоног по стърнището? Изразът идва от една родова традиция. „Дядо ми ставаше преди изгрев слънце и ходеше бос по тревата. Защото, казва, моите биотокове се сливат с биотоковете на росата, на тревата, на земята и това ме прави бодър и работлив през целия ден.“

Белият лист си има свое стърнище, той не е гладък. Всички знаят какво е стърнище – остатъкът от житното растение след жътвата. Ако ходиш бос отгоре, страшно много се нараняваш, разказва Юлий Йорданов.

„Стърнището на белия лист е огромно. Белият лист е толкова търпелив. Какви ли не писания се раждат върху него и ако той имаше душа, как ли щеше кански тя да плаче?“

Аз се опитах да направя анатомичен разрез на живота в българския Северозапад. Северозападът – то е всеизвестна тайна, е най-бедният регион в целия Европейски съюз. И може би затова иронично го наричат „северозападнала България“. Като чуя този израз, кръвното ми хвръква. Този край е дал изключителни личности с принос в националната, че и световната култура и цивилизация“, споделя Юлий Йорданов. 

Не крие болката си, че нямаме писатели историци, които да реабилитират историята на този край, защото българската историческа наука му е длъжник, както признавали известни учени.

В момента в Лом има 3 книжарници за 25 хиляди души население. Навремето е имало три печатници. В Лом са били издавани над 70 вестника, припомня Йорданов. „Три печатници са издавали списания и вестници дори на френски език.“

Само с традиции обаче не се живее. Ако те не се обогатяват и надграждат и не се търси връзката минало – настояще – бъдеще, то бъдещето ни е обречено, вярва Юлий Йорданов.