Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сценарии за бъдещето - адаптиране към променения климат или миграция

Снимка: БТА

Тазгодишният януари според Световната метеорологична организация глобално за света е бил най-топлият, откакто се правят метеорологични измервания.

 „Ту ни е студено, ту ни е топло и всеки път казваме – такова нещо не се е случвало, но то се случва все по-често“, казва гл. ас. д-р Лилия Бочева от Националния институт по метеорология и хидрология. Тя ръководи отдел „Метеорологични експериментални данни“ в Департамент „Метеорология“.

Всеки вече усеща, че нещо се случва и времето не е такова, каквото го помни, отбелязва Лилия Бочева.

Температурите глобално наистина растат. Средно за България последните 10-15 години са сред най-топлите, откакто се правят метеорологични измервания. Честотата на топлите години зачестява. 2019-а е била най-топлата година за нашата страна от 1930 г. насам, пояснява тя в предаването "Нощен хоризонт".

Глобалното затопляне се отразява различно в различните региони на света. На Балканите например промените не са толкова резки, колкото в централните части на Европа. При нас промените се изразяват в увеличен брой на екстремните явления – например за кратко време пада голямо количество дъжд, обикновено през лятото, зачестяват и продължителните суши.

Торнадо в България би могло да се прояви навсякъде, у нас обаче това явление не е толкова мощно и продължителността му не е повече от половин час, обичайно 10-15 минути на неголяма площ, когато е на сушата. През 1906 година има съобщения за вихър, довел до валеж от риба край морето. Тези явления над морето обикновено са далече от брега, траят десетина минути и се разпадат. Торнадото в България по международната скала попада в най-ниската степен, разказва Бочева. И добавя, че честотата на такива явления не нараства, просто сега имаме повече възможности да ги документираме, защото всеки ходи с телефон в джоба си.

Промените в климата като термин се появяват през средата на 70-те години, а по-мащабни дискусии в научните среди се водят от 80-те години на миналия век.

Неблагоприятните последици ще бъдат видими за следващите поколения. Изменението на климата не е толкова актуално за толкова хора, защото не е нещо, което се случва днес, утре или вдругиден, бързо и сега, изтъква гл. ас. Лилия Бочева. 

Климатът на много места ще стане по-неблагоприятен и по-недружелюбен към хората и хората ще трябва да се адаптират към него или ще се стигне до т.нар. климатична миграция.“

 „Температурата, границата от 1 градус над тези отпреди 100 години вече е мината. Това, за което се борим, е да ограничим това нарастване. Защото не е без значение дали глобалната температура нараства с части от градуса или с цял градус. Разликите са огромни“, коментира специалистът по климата.

Чертаят се различни сценарии, най-неблагоприятният от които е в края на настоящото столетие температурата да се увеличи с 3-4 градуса, което за някои държави би било катастрофално. Затова сега стремежът е на фона на единия градус увеличение, който вече е факт, процесът да бъде задържан до 2 градуса, допълва Лилия Бочева.

При изработването на климатичните сценарии учените се опират върху математически модели, спътникови изследвания, статистика от наземни измервания.

Цялото интервю в детайли слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Димитров

Стефан Димитров: Да върнат станцията за измерване на чистотата на въздуха на Орлов мост

Да върнат станцията за измерване на чистотата на въздуха на Орлов мост !  Това призова в интервю за БНР  Стефан Димитров,  създател на проекта airbg.info .  " Държавата продължава да не иска да купи в София някакви датчици - на техните станции в златния стандарт на Световната здравна организация - и не иска да измерва, и не иска да ни..

публикувано на 02.01.25 в 15:02
Доц. д-р Мария Николова

Диетолог: Добрите хранителни навици трябва да се създават от детството

Добрите хранителни навици трябва да се създават от детството.   Това препоръча в интервю за БНР специалистът диетолог доц. д-р Мария Николова. Храни се по-малко и се движи повече - така тя формулира добрия баланс, като даде пример с традицията в Австрия да създават навици у подрастващите на по-умерено хранене и по-високо ниво на движение...

публикувано на 02.01.25 в 13:27
доц. Мариана Тодорова

Доц. Мариана Тодорова: Изкуственият интелект действа като черна кутия, както нашият мозък

Наличието на изкуствен интелект налага да измислим нови дефиниции за това какво е интелект и интелигентност . Това мнение изказа пред БНР Мариана Тодорова, футуролог в Института по философия и социология на БАН. "Open AI направи голяма рекламна кампания 12 дни преди Коледа, в която твърдеше, че се демонстрират способностите на последния..

публикувано на 31.12.24 в 16:55

Успешна година за криптопазарите. Съвет от експерт: Инвестирайте с хоризонт от 4-5 години!

Изпращаме успешна година за криптопазарите , с над двойно покачване на цената на биткойн. Това каза пред БНР Валентин Михов, лектор за криптопазарите във Финансовата академия. След избирането на Доналд Тръмп се очаква обръщане на 180 градуса на политиката на САЩ и регулаторните органи към този актив , в противовес с рестриктивната..

публикувано на 31.12.24 в 16:20

Читалище „Отец Паисий-1927“ в село Извор има нужда от спешен ремонт

235 хиляди лева са нужни, за да започне ремонта на читалище „Отец Паисий“ в село Извор. От края на 2023 г. ръководството на читалището по всевъзможни начини се опитва да събере необходимите средства. Събраната сума до момента е около 40 хиляди лева. Кампанията за набиране на средства продължава, така че който желае може да направи дарение от 2..

публикувано на 31.12.24 в 10:05
Георги Първанов

Все повече българи си идват от чужбина, расте вносът на чуждестранни работници

Изпращаме нелоша година за пазара на труда. Безработицата остава сред най-ниските от началото на промените - 5.16 на сто за ноември. Забавя се ръстът на заплатите, като за догодина се очаква да е от порядъка на 9-10%. Тази картина на трудовия пазар очерта в интервю за БНР Георги Първанов, експерт по човешки ресурси, член на УС на Българската..

публикувано на 30.12.24 в 08:32

Гръцкият премиер представи програма за завръщане на младите хора по селата

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис представи програма за връщане на младите хора по селата и на специалистите от чужбина. Правителството подготвя нова програма със стимули за връщане на младите гърци по селата в пограничните райони, както и за връщане на млади специалисти от чужбина. Това заяви премиерът Мицотакис в интервю за гръцките медии...

публикувано на 29.12.24 в 13:43