Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Въпросник ще оценява мястото на БГ индустрията в европлановете за Космоса

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Въпросник ще търси отговори за това какво е мястото на българската индустрия в европейските планове за Космоса. Документът и новите предложения към бизнеса за участие в проекти на ЕС бяха представени на онлайн информационна сесия.

Динка Динкова, която е от дирекцията за новосформираната в ЕК Главна дирекция „Отбранителна индустрия и Космос“ посочва, че по различни програми за изследванията в Космоса има близо 30 милиарда евро. И това е доказателството, че за ЕС космическите изследвания са приоритет. България също може да е част от тези проекти, става ясно от думите ѝ и изброи възможните сектори.

"Програма за насърчаване на бизнеспредприемачеството, програма за стартъп компании, която ще предлага и достъп до рисково финансиране на най-добрите идеи. Другият нов момент - програмата предвижда и по-разширена роля на Европейската агенция за спътникова навигация, базирана в Прага, която ще бъде натоварена с експлоатацията на тези европейски системи, разработването на нови приложения и нови пазари. Тези програми са отворени и достъпни за всички, за малки и големи предприятия от малки и големи държави членки и надявам се българското участие да бъде все по-активно, за да може България да затвърди и доразвие своите позиции в този стратегически сектор, който би могъл да се превърне в истински мотор за модерна икономика".

Статистиката -  до сега към края на март има 87 български предложения към Европейската космическа агенция. Има 30 одобрени и 22 извършени дейности, 7 са били в процес на одобрение. Една е била отложена заради Covid. 

По данни на Министерството на икономиката за петте тръжни процедури, проведени от 2015 година насам са усвоени 3,480 милиона евро чрез 22 договора. 

Икономическото министерство посочва, че българските фирми подобряват представените от тях проекти, тъй като нивото за успеваемост е средно 34 процента. Но е нужно и повишаване на качеството на предлаганите проекти, за което се дават точки. 

Бизнес специалисти обясняват, че само 20 процента от усилията са за изстрелване, а останалите за технологичния процес. И тук е мястото, където може да наблегнат българските фирми, обясни Камен Илиев, който е директор на бюро за трансфер на аерокосмически технологии, което работи заедно с БАН:

"Единственият начин за по-малките страни да се включат в космическите изследвания е именно тази интеграция, която освен всичко друго координира националните, европейските и международните космически програми. Космосът е сложна дейност, изискват се много усилия, изисква се много капацитет познания и наскоро чух уважавания от мен професор Гецов в едно изказване да казва, че Космосът е фактически лакмус за всяка една страна, за нивото на нейните индустриални и технически способности. И това е точно така. Ако вие можете да правите нещо в Космоса, то може да се счита, че това е индустриално развита държава. И това е голямото предизвикателство пред България, пред българския бизнес, пред българската държавна администрация именно да намерим тази пресечена област между нашите икономически възможности и нашите технологични възможности".

Затова Камен Илиев казва, че бизнесът трябва да попълва анкетата, която трябва да даде картина на потенциала за развитие на българския индустриален и научен капацитет в космическия сектор, неговите технологии и готовност за сътрудничество с Европейската космическа агенция. 

Желяз Енев, директор на Дирекция „Икономическа политика” в Министерство на икономиката, казва, че и това ще е достатъчно България да излезе с написана българска космическа програма. 

"Не желаем да разработваме космическа програма, която няма сериозни основания, не е основана на факти, на оценка, на потенциала, на интереса на нашите фирми, на оценка на техните възможности. Публичните средства не са неограничени, в този смисъл следва всеки лев да бъде изразходван по възможно най-ефективен начин. И още една причина - постиженията на България в областта на Космоса, не е моя оценка, силно са намалили своя обем. При липса на ясно осъзнаване къде сме и къде искаме да отидем, не е възможно да се разработи стратегия, която да бъде изпълнима и полезна за отрасъла. Затова ние също очакваме резултатите от проучването, за да разработим документа".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кипър ще загуби над 13 млрд. евро, ако не бъдат предприети мерки за климатичните промени

Кипър ще претърпи загуби от над 13 млрд. евро до 2050 г., ако не бъдат предприети незабавни мерки за адаптация към климатичните промени. Финансовата цена на бездействието срещу климатичната криза е изчислена от научен екип от Кипърския институт в нов доклад за нейните икономически и социални последици. Изменението на климата бързо се превръща..

публикувано на 27.04.25 в 04:02
Гордън Браун

Гордън Браун подаде жалба срещу вестникарската империя на Рупърт Мърдок

Бившият британски премиер Гордън Браун подаде нова жалба до британската полиция по повод на твърдения, че вестникарската империя на Рупърт Мърдок е възпрепятствала правосъдието, след като заяви, че е разговарял с полицаи, участвали в първоначалното разследване за хакване на телефони. В статия за "Гардиън" Браун казва, че един от детективите е заявил, че..

публикувано на 27.04.25 в 03:53
Пожарникари работят на мястото на експлозията в пристанището.

Жертвите на експлозията в Иран вече са 8, а ранените - над 700

Броят на жертвите на експлозията на пристанището "Шахид Раджае" в Южен Иран достигна осем. Повече от 700 са ранените, предаде Ройтерс. Според Хосейн Зафари, говорител на иранската Организация за управление на кризите, взривът изглежда е бил причинен от лошо съхранение на химически вещества в контейнери на пристанището, което се намира близо до..

публикувано на 26.04.25 в 22:01
Хотел в Кипър

Кипър развива специалните форми на туризъм

Кипър отчита "забележителни резултати" в развитието на специалните форми на туризъм, които са "ключът" към постепенното превръщане на страната в целогодишна дестинация. Това заяви заместник-министърът на туризма Костас Кумис при откриването на 26-тото международно туристическо изложение Travel Expo Cyprus 2025, което се провежда днес и утре в..

публикувано на 26.04.25 в 21:56

Фолклорен семинар се проведе в село Николово

Русенското село Николово бе домакин на танцов фолклорен семинар, на който автентичните си хора̀ представиха хърцоите от Старо село и Николово. Инициатор е Александър Трендафилов, ръководител на столичния клуб “От извора”. С традиционни местни гозби, приготвени от дейците на Народно читалище “Пробуда 1901 г” в село Николово, бяха посрещнати..

публикувано на 26.04.25 в 21:50

Ремонтират три от подходите към Кюстендил

Започва ремонтът на три от подходите откъм източната част на Кюстендил, обяви кметът на Общината инж. Огнян Атанасов. Средствата са по капиталовите разходи в бюджета, който предстои да бъде гласуван и с национално финансиране. Освен това Общината закупи нова маркировки полагаща машина, която ще бъде използвана след ремонтите. Единият е..

публикувано на 26.04.25 в 21:32

МТСП финансира тази година 56 проектни предложения по "Красива България"

Министерството на труда и социалната политика ще финансира през тази година 56 проектни предложения по Проект "Красива България” за подобряване на обществената среда, социалната инфраструктура и за осигуряване на достъпност. С реализирането им ще се обновят и ремонтират детски ясли и градини, училища, читалища, административни сгради, здравни и социални..

публикувано на 26.04.25 в 20:54