Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фотографът Иво Орешков: Животът ми на зависим е бил бунт срещу Бога

Хората взимат много погрешни решения, защото ги бъркат с щастието, казва творецът, загърбил наркотиците

Снимка: Личен архив

„Карантинна фотография“ - това е проектът, с който фотографът Иво Орешков излезе от карантинния период на изолация по време на по-строгите мерки срещу коронавируса. 

"Като започна карантината, по цял ден стояхме вкъщи, нямаше работа, видях конкурс на тая тема – по картина или известно произведение на изкуството да се направи фотография и реших да участвам. Заради конкурса започнах да правя такива снимки, стана интересно и продължих", разказа Орешков в предаването "Графити по въздуха". 

В заснемането на сюжетите са се включили той, съпругата му и още двама негови познати.

"Самата атмосфера около този вирус беше страх, беше някаква масова паника и психоза. На мен това хич не ми харесваше. За мен нямаше повод за страх, въпреки ситуацията и реших с изкуството си да предам посланието, че не трябва да се страхуваме, независимо какво се случва."

Колко е силен творецът в ситуация на масова психоза? „Творчеството винаги е влияело на културата в този свят и винаги е променяло нещата в добра посока“, вярва Орешков, кой е водил успешно своя голяма лична битка в добра посока и има преживяна и друга, по-страшна "карантина" - наркотиците. 

Мианмар

Иво Орешков е бил на дъното, „даже под дъното“. Зависим от наркотиците 8 години, срещнал обаче вярващи хора, които му вдъхнали вяра. Така успял да се откъсне от зависимостта си. „Говорейки ми за Бог и за Божия план за нас, човеците, аз разбрах, че не съм създаден да живея като парцал на улицата и да се унищожавам чрез наркотици. Разбрах, че мога да имам абсолютно пълноценен живот и ако се доверя на Бог, тази вяра може буквално да трансформира живота ми и точно така стана. Животът ми се промени, на 180 градуса се преобърна“, сподели той пред "Хоризонт".

Пресметнал е, че за 8 години наркомания е изпил около 100 хиляди хапчета, „там някъде е бройката и живо чудо е, че съм оживял“.

Сахара

"Моят живот е бил един вид бунт срещу Бога. Аз съм търсел себе си, но съм търсел по неправилния път", признава днес от дистанция на времето Иво Орешков.

„Когато открих вярата в Бога, открих, че животът може да е прекрасен и без наркотици, че човек няма нужда да взима някакви стимуланти, за да бъде щастлив. Самото щастие – то ни е дадено от Бог. Да се наслаждаваме на изкуството, да се наслаждаваме на природата. Аз обичам да планинарствам, за мен това е истинския „наркотик“, който е естествено даден от Бог на хората. Обаче ние, хората, си търсим всякакви наши начини да бъдем щастливи и обикновено бъркаме много, понеже животът ни е далече от Бога. Не знаем кое е истинското щастие. Реално погледнато – всяко погрешно решение, което човек взима за живота си, той го взима, защото го бърка по някакъв начин с щастието. Това са уроците, които аз съм научил.“

Сега той помага на други зависими. Участва в група за взаимопомощ, която са нарекли „Изход“. Приел е това като своя мисия и дълг, понеже самият той е бил избавен от този ад. „В Библията има един стих: „Даром сте приели, даром давайте“ и това е причината, поради която аз съм го приел това като мой дълг – да помагам и аз, както на мен ми е било помогнато. Един път седмично имаме сбирки с такива хора“, разказа Иво Орешков.

Виетнам

Най-трудното за един зависим е да си представи, че може да има живот извън наркотиците, подчертава фотографът. „И него го е страх да си помисли дори, че може да живее без наркотици. И вече моментът на самото пречупване, той да превключи да живее на тази скорост - без наркотици, след като спре. Това е първият най-труден момент за отлепването от дъното. Вторият за мен е самата ресоциализация, да може човек да се включи в нормалния живот. /…/ Наркоманите обикновено не ги е страх от смъртта, страх ги е от живота.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: Иво Орешков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аксел Харди - Златна игла - 2024 година

Аксел Харди - дизайнерката, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще

Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението .  Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..

публикувано на 25.09.25 в 10:43
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е един от върховите моменти в развитието на модерна България

Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България.  През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка.  Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..

публикувано на 22.09.25 в 01:30
Зоя Крутилин

Милосърдие в наследство

През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..

публикувано на 21.09.25 в 05:40
Стефка Попова

Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..

публикувано на 16.09.25 в 12:10
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50
Роберта Верна

Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..

публикувано на 13.09.25 в 09:00
Боян Ангелов

Боян Ангелов: Да се обърнем към другите около нас и да видим за кого можем да загинем?

" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..

публикувано на 11.09.25 в 13:23