320 разноцветни хвърчила са литнали над старинната улица на занаятите във Велико Търново. С детски работилници, циркови демонстрации, много концерти и с произведенията на майстори от цялата страна Самоводската чаршия е много пъстра и жива. Празникът е шарен като чергите на тъкачката Миглена Чаталова, която споделя, че би го изтъкала:
„Веднага ми идва идеята за дъга, защото дъгата е събрала всички цветове, а за мен този празник на чаршията става все повече като дъга, все повече се развива. Въпреки че тази година е много сложна във всяко отношение, успяхме да го направим майсторите, правим го абсолютно безвъзмездно.За мен чаршията е едно малко обобщение на цялата ни държава. След като можем да го направим, след като го правим, България е добре“. Празникът сега не е като пир по време да чума, да кажем, че е светлина за бъдещето. Светът ще бъде друг, ще се промени, но винаги радост и цветове ще има. Хайде да е като Вяра, Надежда и Любов.
Българският корен трябва да се пази, призовава майсторът куюмджия Тодор Кушлев, чиито ръчно направени сребърни бижута и обкови на икони са сред уникалните предложения на Самоводската чаршия:
„Е, аз като по-възрастен бих заложил на традицията – нещо истинско, българско, което да не ни дели от традициите, напомня на младите от къде сме и за къде отиваме.Майсторите успяваме да опазим традиционните български занятии. За моя радост все повече българи ценят истинското ръчно производство, ние си имаме достатъчно почитатели, трудно ни е като навсякъде, но тези еднодневни бижута вече взеха да не са на почит. Бъдещето за мен не може да бъде вечно мрачно, все ще дойде време да се нормализират нещата“.
„Нощта на Самоводската чаршия“ и фестивалът на занаятите продължават до 23 септември. Сред майсторите, които представят произведенията си, е пианистът Момчил Дуканов, родом от Русе, който се занимава с дърво и прави бутикови дъски за рязане:
„Така стана, една сутрин се събудих и започнах да се занимавам със занаята, някак си странно е, все едно някой го иска от тебе. Всяко едно изделие е част от теб, начинът по който изглежда, е израз на някакви емоции у мен. Работя със стандартна твърда дървесина за България като дъб, орех, явор, ясен, череша, както и доста екзотични дървесини като зебрано, африканско кото, махагон, които се намират доста трудно в България, намират се, но на изключително висока цена. Като цяло аз ги съчетавам, имам дъски от екзотична дървесина, но ако се внимава с твърдостта на дървесината, съвсем спокойно екзотичната дървесина може да се съчетае с традиционната европейска. Надявам се да има светлина в тунела и кой да вземе занаята, тъй като доста майстори си отидоха без да има на кого да го дадат. Насявам се и виждам, че има все повече млади хора бягат от корпоративния свят и се опитват да създадат нещо свое без значение дали е дърво, метал или плат, просто хората искат да създават и това ни е в природата“.
Милена Божинова от София е намерила себе си в бродираните пеперуди, с които се представя на празника „Нощ на Самоводската чаршия“:
„Занимавам се с ръчна бродерия от почти година. Това са нощни пеперуди, молци. Много ми харесват, много са ми интересни със символиката им – те се привличат от светлината, символизират нуждата от светлина в живота, само че не трябва да се прекалява с нещата, които искаме. Някои от пеперудите са вдъхновени от реални екземпляри, други – както ми дойде, каквито цветове хвана, с тях работя. Сложен въпрос е какво ни изгаря днес творците по символиката, че нощната пеперуда лети към запалената свещ и изгаря, достигайки я. Светлината е да можем да си позволим да се занимаваме с това, което ни харесва“.
Столичанката Христина Етърска придава нов живот на морските камъчета като изработва от тях различни игри:
„Игрите са класическите – морски шах, домино, дама, тала и некласическите. „Разкажи ме“ е една игра, която е да се правят истории по картинки. Всичко, което правя, е провокация към подрастващите и техните родители, защото всичко тръгва от нас, родителите, за да запалим децата по нещо. Провокацията ми е да оставят малко тези устройства, които всички държим в ръцете си, и да погледнем малко по-различно на нещата, да хванем едни камъчета, най-естествени, които имат страшно много енергия в тях, и да поиграем всички заедно вкъщи. Така прекарваме време заедно, общувайки, а не пред устройството или телевизора“.
Нетрадиционно превъплъщение на кратуните е намерил живописецът Ивайло Димитров като рисува върху тях образи от българските народни приказки. Започнал с кратуните преди четвърт век:
„Отначало само с четка, само с темпера, после включих и туш перо. Като обект обичам да рисувам Хитър Петър и сюжети за обичта, за любовта между младите, за момата, изворът на Белоногата. Изобразявал съм много политически кратуни върху кратуните, но за мен е унизително да ги наричам кратуни. Те са по-нищожно. Кратуната е нещо, което издържа с векове и може винаги да стане за украса. Зависи от къде ще я подхванеш“.
За първи път на това издание на „Нощ на Самоводската чаршия“ и фестивала на занаятите има игра със селфита. Целта е да се популяризираттрадициите на народните художествени занаяти,съхранени на архитектурно-етнографския комплекс.
Чуйте репортажа на Здравка Маслянкова.В Банско днес и утре е кулминацията на Международния фестивал на планинарското и екстремното кино. Утрото в петък започна с проливен дъжд и гръмотевична буря, което наруши графика на част от младежката програма, но пък имаше толкова филми за гледане в трите зали, че човек можеше и да не разбере дали дъждът е спрял. Междувременно на..
Театърът е изкуство, което се случва тук и сега. Има обаче актьори, които успяват да намерят начин, заради таланта и отдадеността си в професията, да направят така, че да си спомняме за техните театрални роли дълго време след като постановките са слезли от афиша. Такива роли е постигала Домна Ганева в миналото. И то много – като например Аманда в..
Може ли държавата да защити децата от вредните влияния на изкуствения интелект? Този въпрос беше повдигнат от самите деца на скорошна среща с отговорни институции. Отговорът е недвусмислен – "не" за България. Но и поне отчасти "да" заради започналото в Европа прилагане на законодателството за изкуствен интелект. Но какво могат да направят..
Бунище - за едни е място, което замърсява въздуха, земята, подпочвените води, но за други е ценен източник за суровини или енергия. На конгрес на учени, занимаващи се в тази област, в Университета "Бен Гурион" в Израел беше поставена тази тема във фокуса на дискусиите. Наред с по-познатите начини за третиране на отпадъците като горене,..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 2 ноември 2025 г. Водещ - Даниела Якова
Групата за мониторинг на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Европейския парламент проведе вчера закрито заседание за..
Някои държави имат 75 поправки в Конституцията, ние имаме 75 погазвания на Конституцията. Това заяви пред БНР проф. Александър Маринов, социолог,..
Обявените за днес протести срещу разширението на синята и зелената зона за платено паркиране в София и увеличаването на цените няма да промени решението..