Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милчо Манчевски: Истината в изкуството често е по-важна от фактологичната

Лесно е да счупиш прозорец, по-трудно е да смениш стъклото, казва режисьорът

Милчо Манчевски
Снимка: Ани Петрова

„Постоянно се боря с проблема за истината и измислицата. Тази истина, тази истинност, която художествената измислица предлага, често е много по-важна от фактологичната истина. Истината сама по себе си се състои от факти и е нещо, което журналистиката или историята представят. Изкуството се занимава с вид истина, която е в съвсем друга плоскост. Усещането да си влюбен, усещането за огромна загуба - този вид истини, които изкуството може да комуникира, са често по-важни от фактологичната истина.“ Това каза в интервю за "Хоризонт" режисьорът от Северна Македония Милчо Манчевски.

Неговият филм „Върба“ открива "София филм фест".

„Дървото и символизмът, закодиран в него, присъстват в много култури, особено в славянския фолклор. Формата й, нейните клони не отиват към небето, те се връщат към земята, сякаш за да докоснат отново корените и да сътворят кръг. Те не се чупят, те просто се огъват и оцеляват“, посочи режисьорът, който бе гост на предаването "Хоризонт до обед".

Запитан за влиянието на политиката в изкуството Манчевски коментира, че тези процеси винаги са съществували, но сега вече са по-видими:

Киното е доста скъпа играчка. Изключително въздействаща и влиятелна играчка. Поради тази причина то винаги е страдало от най-различни видове натиск. От една страна имате комерсиалния натиск, който е идеологически по някакъв начин. Всеки филм съдържа в себе си идеологическа позиция. Един екшън филм също е политически филм. От друга страна – натискът на хората, които финансират киното, има натиск и от филмовите фестивали. Но сега то се артикулира и обявява и става нещо, върху които дебатираме.“

„Политиката подсилва разрушителните импулси, омразата и расизма и виждаме политици, които извличат полза от това. Те не биха били избирани, ако не съществуваха расизъм или пък национализъм. От друга страна, ако национализмът не съществуваше, тези политици не биха излезли изобщо напред. Отнема толкова усилия да се правят конструктивни неща, да се изрази привличане и разбиране. Толкова е лесно да счупиш прозорец, но отнема много време да смениш стъклото, да направиш прозореца, да го купиш...“, отбеляза още Манчевски.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Превод в ефир: Стефан Прохоров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10
Жулиета Нелова

Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..

публикувано на 02.11.25 в 06:05
Карстен Хен

Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..

публикувано на 27.10.25 в 22:15

Ина Николова: Изкуството помага на децата да израстват като пълноценни и щастливи хора

Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..

публикувано на 26.10.25 в 04:36