Кризата с Covid-19 увеличи използването на пластмасови изделия в целия свят. Природозащитни организации алармираха за проблема още през пролетта.
Днес активистите от екологичното сдружение „За Земята“ отчитат и друга негативна тенденция – завръщането на пластмасовите чашки за еднократна употреба и в детските градини, които бяха обещали да тръгнат по зеления път, избирайки прибори и съдове за многократна употреба.
Тази пластмаса има „живот“ в рамките на няколко секунди и след това се връща в природата, откъдето попада в нашето тяло през почвата и водата, припомня Керемидчиева. Тя изчислява, че всяко дете в детските градини у нас има нужда средно от 5 чашки на ден. „Което е над 1 милион чаши всеки ден, което прави за една година 240 милиона чашки, които са половината окръжност на планетата Земя“.
Сабина Максимова е майка на две деца и координатор на проекта „Аз избирам чашата за многократна употреба“. Няма научни доказателства, че употребата на еднократна посуда е по-хигиенична, твърди тя. „Една чашка, която е започнала своя път от петролния кладенец, след това е пропътувала половината земно кълбо под формата на пластмасов гранулат, след това е минала през завод за формоване, през следващ завод и през десетки, стотици ръце по пътя на логистиката – камиони, щайги и т.н., докато пристигне в магазина. Оттам я купуваме, използваме я веднъж и я изхвърляме.“
Според Максимова препоръките за употреба на еднократни съдове попадат „малко в сивата зона“.
Директори обясняват, че препоръката за еднократните съдове и прибори идва от планирани промени в наредба. Това обаче не е така, отбелязва Сабина Максимова. „Тези изменения не засягат хигиената, свързана с чашата, индивидуалните съдове и кърпи за ръце, а с други правила в детската градина.“
Столичната РЗИ беше потърсена за коментар, но отговор по темата няма.
Според указанията на здравните власти общата сервизна посуда следва да се дезинфекцира след всяка употреба. Изискванията към индивидуалните чаши за вода са различни - ако имат уникален символ и се използват само от едно дете и единствено за консумация на вода, те се измиват веднъж дневно, когато целият инвентар от сервизна посуда се подготвя за следващия ден.
Децата от най-ранна възраст са привързани към своите вещи и е много лесно да се работи през навиците им да се грижат за тези вещи, смята Сабина Максимова. „Затова когато се въведе чашка с картинка, и тя стане тяхната чашка, те ревностно си ползват само своята.“
Все още няма законова регламентация, която да ограничи употребата на пластмасовите чаши. Изборът на посуда се определя от директорите и учителите, съвместно с родителските настоятелства. В столичната 48-ма детска градина „Братя Грим“ в квартал „Фондови жилища“ се прилага смесен вариант, който включва картонени чашки за еднократна употреба в яслените групи. Според директора Петя Йосифова при най-малките е трудно да се разчита, че ще спазват достатъчно хигиена.
По-големите използват чашите от алпака. При диспенсерите има табла с чисти чаши и кошница за вече употребените. „Които помощник-възпитателят периодично събира, почиства, измива, подсушава и връща обратно за употреба.“
Има и групи, в които всяко дете си има индивидуална порцеланова чаша с името и снимката си.
Детската градина е направила голяма екологична крачка през настоящата учебна година - намалили са чашите за еднократна употреба.
„Като че ли се дисциплинирахме и всеки осъзнава колко много ресурс се хвърля за производството на тези чаши и после още колко много ресурс е необходим за унищожаването им, и как вредим на природата. Всичко зависи от мотивацията на родителите, от усещането на учителя. Затова организацията в детската градина е различна.“
Кампанията „Аз избирам чашата за многократна употреба“ беше започната от Сабина Максимова през 2017 година. Инициативата помогна за преминаването към индивидуална чаша за пиене на вода в 68 общински детски градини в цялата страна, посещавани от над 4 500 деца.
„До момента сме спестили огромни количества отпадъци – 22 тона спестена пластмаса, над 210 хиляди лева спестени от подобен консуматив“,отчита Максимова.
Виртуална среща между еколози, директори и медицинския персонал в детските градини днес ще постави началото на онлайн дискусиите. Разговор, предназначен за родителите, е насрочен за утре от 18:30 часа. Срещата ще се излъчва на живо във Фейсбук на страницата на „За Земята“.
Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят . Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...
Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около..