За технологичните инвестиции, "Майкрософт", Гърция и България

Често като добър пример за развитието на съвременната българска икономика се посочват добрите български ИТ специалисти. Факт е също така, че България разполага с бърз и повсеместен достъп до интернет. Въпреки тези, а и други плюсове, не нашата страна, а Гърция беше избрана от технологичния гигант „Майкрософт” за изграждането на центрове за данни. Инвестицията се оценява на 400 милиона евро, въпреки че нейната добавена стойност се очаква да достигне 1 милиард евро в дългосрочен план. Защо въпреки по-ниските данъци, по-подходящият климат и по-евтиното електричество, които са важни за поддръжката на сървъри от подобен мащаб, беше предпочетена нашата южна съседка?

В една на пръв поглед обикновена пресконференция, но пълна със символика в музея на Акропола, президентът на „Майкрософт” Брад Смит обяви значителната по размер и значение инвестиция. А именно – създаването на три големи центъра за данни в подкрепа на облачни услуги, насочени към клиенти на платформата Microsoft Azure. Необходимата инфраструктура ще бъде изградена в три различни района на Атина, а покритието на услугата ще обхваща региона на Югоизточна Европа. Паралелно с инвестицията беше обявена и програма за обучение на 100 000 гърци.

Какво печели Гърция? Премиерът Кириакос Мицотакис инвестицията е с многостепенно икономическо значение и голяма социална възвръщаемост:

„Това ще донесе ценно ноу-хау в нашата страна, с което научните изследвания да процъфтят и ще помогне да се спре, а защо не и да обърне тенденцията на изтичане на мозъци от икономиката и обществото, което да продължи да се движи напред. Създаването на свръхмодерен център за данни от технологичен гигант като „Майкрософт” в която и да е страна, автоматично я превръща в дестинация за инвестиции. Само за девет месеца, и въпреки „облаците” на пандемията, достигнахме до този момент – раждането на една важна, иновативна инвестиция с икономическо значение на много нива и огромен социален отзвук. Благодарение на това Гърция се налага като световен облачен център.”

Работата за спечелване на проекта е продължила девет месеца, но южната ни съседка работи в тази посока от още по-отдавна. Гърция предприе действия, с които подобри имиджа си по отношение на спазването на авторските права. Беше осъществен търг за доставка на софтуерни лицензи на Microsoft за нуждите на публичната администрация. Тази година Гърция беше премахната от Списъка за наблюдение в т.нар. Доклад 301 за наличието на адекватна и ефективна защита на правата на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на Съединените щати. За сравнение, от 2018-а България не е в този списък на страните, използващи пиратски софтуер в публичния сектор. Неотдавна в Гърция беше приет нов закон за цифровото управление, който предвижда облачните услуги да бъдат предпочитани за съхранението на данни от институциите. А частният сектор все повече разчита на облачните услуги. Миналия февруари Мицотакис и Смит обявиха амбициозна програма за работа по технологии, свързани с виртуална и добавена реалност. Три месеца по-късно технологичният гигант придоби голяма гръцка софтуерна компания с изследователски и развоен отдел по автоматизация и роботика. Гърци също така спази инициативата, водена от САЩ относно т.нар. „чисто 5G” – без участието на китайски софтуер или хардуер и изгради телекомуникационната си мрежа от пето поколение с технология на европейската компания „Ериксон”.

В момента „Майкрософт” има центрове за данни в 26 страни, седем от които са в Европейския съюз, сред които Германия, Франция, Нидерландия и Ирландия, и изгражда още в Полша, Италия и Испания. Обикновено процесът по осъществяването им отнема две години.

Президентът на Microsoft Брад Смит потвърди, че инвестицията в Гърция, не е случайна:

„Това е инвестиция, която отразява нашето доверие в гръцката икономика, гръцкия народ и в гръцкото правителство. Това не е нещо, което правим на много места или с лека ръка. Имахме възможност да се срещнем с Мицотакис на Световния икономически форум в Давос. Имаше някои неща, които вече представляваха интерес за нас. Вече мислехме за изкуствения интелект. Но премиерът ви беше ясен: „Всички тези неща са хубави и обмислете инвестиция в център за данни в Гърция”. Честно казано, той е личността, която засили мисленето ни в тази посока. Бях тук през февруари, но продължихме да говорим от разстояние, провеждахме виртуални срещи през май и юли. Знаех, че ще дойда през октомври и се опитахме да приключим работата и смятам, че е прекрасно, че успяхме. На първо място проектът изисква голяма капиталова инвестиция. Строителството ще е огромно. Ще се инвестира в земя, в сгради, компютри, за захранване. Обикновено за тези неща трябват стотици милиони евро. Към това ще има и други инвестиции тук, като най-важната, според мен, като ефект, ще е осигуряването на дигитални умения на 100 000 гърци през следващите пет години.”

Президентът на „Майкрософт” Брад Смит допълни, че услугата, която ще бъде постигната, ще е с висока скорост и с висока надеждност, но освен това тя ще намали разходите на местните компании, държавните и образователните институции.

Гръцкото правителство се е ангажирало с бързото лицензиране и улесняване на инвестицията. Това, както и по-добрата правна рамка в Гърция, възможността там да се привлекат кадри от цял свят с помощта на т.нар. сини карти и по-ниските нива на корупция в сравнение с България са се оказали сред решаващите фактори за сделката, смята Добромир Иванов – председател на Българската стартъп асоциация, и допълни:

„Не ниските заплати привличат инвеститорите и големите сделки. Имаме по-съществени проблеми – слабостите в съдебната ни система и липсата на сигурност. В Гърция може да е по-скъпо да правиш бизнес, но е по-лесно, по-гъвкаво и по-сигурно. Случващото се е форма на шамар за нас. За такива големи сделки, от една страна е нужна политическа воля, да имаме политици, способни да провеждат такива разговори и да убеждават такива компании да стъпят у нас. От друга страна са институциите. А масово българските институции не работят – министерства, агенции и общини. Бил съм свидетел как по-малки компании от „Майкрософт”, но това ги е отказвало да бъдат в България. Друг проблем е, че нашите процедури, чисто законодателно, са много тромави. Също така, както е важно колко кадри имаш на пазара, от значение е и до каква степен държавата може да привлича хора при нужда. При нас фактът, че сините карти се подобряват много бавно, те все още изостават драстично от положението, в което трябва да бъдат. Със т.нар. сини карти се внасят експерти и нужните кадри извън Европейския съюз. Трябва да може в рамките на няколко седмици, до месец, човек да може да дойде у нас. В Нидерландия имат бързи процедури, с които това се случва за три дни. При нас преди отнемаше половин година, сега малко по малко се подобрява, но продължава периодът да бъде около четири-пет месеца. Резултатът е, че вкарваме по стотина човека по този начин на година, докато другите държави са десетки, дори стотици хиляди. Полша прие близо два милиона висококвалифицирани кадри от Украйна. За същия период ние нищо не успяхме да направим. Сега в момента има златна възможност за България със случващото се в Беларус. Ние трябва много проактивно да отворим вратата си към хората, напускащи Беларус, които не искат да живеят в кризата там и да им предложим България, като място, където тези висококвалифицирани хора да се реализират. За да стане това са ни нужни работещи институции и гъвкаво и бързо законодателство, даващо възможност бизнеса да приема кадри. Това обаче ние нямаме, а Гърция го има.”

Какви стъпки трябва да се предприемат в проблемните сфери?

„Със сигурност администрацията ни има нужда от електронно управление, с което да се улесни комуникацията между хората, бизнеса и институциите. Също така персоналът в тях трябва да бъде намален. Така там ще се вдигнат заплатите и така позициите ще станат по-атрактивни за млади и способни хора. Съответно това ще вдигне качеството на услугата. Не е допустима ситуацията в момента, а именно да не се говорят чужди езици и да не се отговаря на имейли. При мой разговор с един от „бащите” на нашия търговски закон, той ми сподели, че той е писан като за занаятчии от XIX век. Друг проблем е, че масово българските кадри се обучават от бизнеса. Образователната ни система не произвежда обучени кадри. И аз като работодател твърдя, че когато наемаме млади хора тепърва ги обучаваме на умения, качества и дори на характер и базисни ценности. Може едните политици да обясняват на другите колко добре се справят, но отвън някой поглежда и вижда реално недостатъците.”

На пресконференцията миналата седмица в Атина, на която беше обявена инвестицията, президентът на „Майкрософт” Брад Смит даде заявка, че съседните на Гърция страни също ще бъдат включени в проекта. Какви ползи може да очаква България, според председателя на Българската стартъп асоциация Добромир Иванов:

„В нашата организация използваме израза, че на Балканите сме в „coopetition”, което е едновременно конкуренция и партньорство. Имаме нужда не просто България да изпъкне на фона на останалите държави около нас, а Балканите да променим репутацията и бранда си. В този смисъл всичко успешно, което става в околните държави, ни помага. Често като добър пример се посочва Естония, но телекомуникационните и интернет гигантите са близо до нея – това са скандинавските ѝ съседи, и това много ѝ помага. И на нас успехите на съседите ни по принцип ни помагат. „Майкрософт” отваря нещо доста сериозно в Гърция – център за данни, освен това ще обучат десетки, стотици хиляди хора. Те от своя страна ще основат компании, които пък ще привлекат други бизнеси. В Гърция ще започне да има все по-голямо ноу-хау и там ще има все по-жива среда за високи технологии. И всъщност не „Майкрософт” ще ни вземе хората, а средата, която ще се зароди там. Много е възможно да губим както програмисти, така и предприемачи и бизнеси, които да се прелокират там.”

Въпреки многото проблеми важното е да се направи първата крачка към промяната, колкото и клиширано да звучи, за да се случи и в България нещо подобно на ставащото в технологичния сектор в Гърция:

„Много държави са били в ситуацията, в която България се намира в момента и са допускали грешки, като нас. Светът обаче се развива много бързо и това дава възможност да наваксаме изоставането. Въпросът е на воля това нещо да стане, на грамотност и разбиране какво трябва да се направи. В никакъв случай не сме в безизходица или обречени. Възможно е да направим държавата по-добра за следващото поколение.”

А посланието, с което „Майкрософт” обяви големия си инвестиционен проект в Гърция, важи с пълна сила и за България:

„За всяко начало има място. Място с голям потенциал. Място на нови възможности. Място за растеж. За всяко ново начало има начин. Път за обединяване на силите, на промяна на правилата на играта, на напредък. За всяка нова глава си има време. И това време е сега.”