Covid-19 е изпитание, трябва да сме отговорни към себе си и към другите и да бъдем единни. Това казва 35-годишният свещеник Зоран Мамучевски от Горна Оряховица, който пребори заболяването и в дните на следболничната карантина всеки момент очаква раждането на четвъртото си дете.
Заболяването покосило македонеца Зоран Мамучевски неочаквано. Свещеникът, завършил Кеймбридж и избрал Горна Оряховица за свой втори дом, разказа, че както всичко било наред, изведнъж бил връхлетян от силни болки в мускулите, вдигнат висока температура, бил отпаднал. Самоизолирал се и потърсил личния си лекар:
„Човек се приковава на леглото без да иска. Когато дойдоха първите симптоми, нещото, което направих, беше да се карантинирам, да се самоизолирам, за да можем да запазим поне отговорността към другите хора и по този начин останах вкъщи, затворих се. Обадих се на личната лекарка и ми беше предписана терапия как да с лекувам с какви лекарства и реално започна моето лечение“.
35-годишният свещеник е спортист, играе в баскетболния отбор на Горна Оряховица, ходи на танци, води здравословен начин на живот със съпругата и трите им деца и вярвал, че ще се запази здрав. Шест дена отец Зоран Мамучевски се лекувал вкъщи, но състоянието му се влошило, въздухът не стигал, не можел да диша и бил приет за лечение в болницата в Горна Оряховица.
„Симптомите бяха едни много странни – имаш, нямаш нищо, в другия момент те започва втрисане, започваш да вдигаш висока температура. Докато не се стигна до момента, в който получих задух, проблеми с дишането и тогава вече отидох да си направя снимка на гърдите. Реално излезе, че аз имам двустранна пневмония, въпреки антибиотика който съм пил, въпреки лекарствата, се стигна до този момент да имам липса на въздух и се наложи да ме хоспитализират в болницата в Горна Оряховица“.
В болницата отец Зоран Мамучевски видял как изписват родителите, а на тяхно място влиза синът с Covid-19, болни на кислородолечение, чието състояние се влошава, починали пациенти, въпреки грижите на лекарите и сестрите:
„Човекът, реално чието легло заех, беше на кислород, нямаше възможност да диша по друг начин и беше прехвърлен в интензивно отделение, където продължи да приема кислород. Другият човек, който беше настанен с мен в самата стая, също имаше затруднения с дишането, имаше големи болки, кашляше много силно, не можеше да стане от леглото, защото ми се завиваше свят. Това е нещо, което никой не може да каже със сигурност, че него вирусът ще го отмине и ето виждаш ли как няма нищо да се случи. Никой не е застрахован и това мога да кажа със сигурност. За съжаление, всеки един може да развие усложнения. Наистина тази болест е много коварна. Имаше една жена, която започна да се подобрява и за съжаление почина. В един момент никой не знае какви последици ще донесе на организма този вирус“.
Отец Зоран Мамучевски се молел за здраве, уповавал се на вярата си в господ, но и на лекарите и медицинските сестри, на грижите на санитарите. Медиците също се уповавали на молитвите на свещеника:
„Аз настина се молех и за тях, защото виждах колко много им е трудно. Докато минат през всичките тези пациенти, да ги обслужат, да им дадат терапията. Все пак влизат със съзнанието, че всеки един от тях може да е следващият. Бяха хоспитализирани и доста лекари, които се бяха разболели също и хора, които бяха в много лошо състояние и никой не е застрахован. Тази болест съсипва и психически след това. Тя те смачква. Много е важно човек да запази психическото си здраве, да запази някак яснотата на мисълта“.
Вчера свещеникът беше изписан в добро състояние от горнооряховската болница и е в карантина в дома си. Трите деца на отец Зоран изкарали заболяването безсимптомно вкъщи, запазила се съпругата му, която всеки момент ще роди четвъртото им дете.
„Едното като мине, злото, лошото като мине, гледаме напред в бъдещето с надежда, с искра надежда, че ето идва нещо друго, по-хубаво, което предстои. Това изпитание ще мине. Ние трябва да знаем и да сме наясно, че всички ще го минем. Тези, които го минават, хората, които се разболяват, не трябва да ги изолираме или да ги гледаме с лошо око. Имам много познати и приятели, които минаха заболяването, някои – трудно, някои – лесно. Най-важното от всичко е да запазим спокойствие, да запазим вярата, да бъдем отговорни един към друг и да не влизаме в конспиративни теории как нищо не съществува, как това всичко е измама и т.н. А да бъдем отговорни към нас, към хората около нас, да се пазим и да си помагаме“.
Социалната трапезария в храма „Свети Три светители“ в Горна Оряховица, където служи отец Зоран Мамучевски, продължава работата си и всеки ден дава безплатен топъл обяд на стотина нуждаещи се.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище. Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Българският трюфел е хит на европейския пазар, а брането му е сред високо платените професии у нас. Това твърдят търговци, които се занимават с..
В страна, в която често чуваме за фалити на болници, липса на лекари и пациенти, които търсят помощ на километри от дома си, в Тутракан има едно място,..
" Ако се опитат да предизвикат предсрочни избори във Варна, много силно ще настъпят мотиката . Благо Коцев ще си ги спечели", предупреди председателят..