Как кризата освободи изкуството и му даде онлайн криле

„Хората гледаха на мен като на луда и казваха – тук, в малкия град няма какво да ядем, а тя тръгнала картини да продава“ – таза било в началото, преди 30 години, през 1990-та – година на безпътица и на лични избори.

Тогава Добринка Манева решила, че професията й вече няма бъдеще и стигнала до идеята за галерията.

Днес е категорична, че въпреки ужасните периоди на инфлация, хиперинфлация, кризи и сривове, не се е питала дали не е трябвало да се захване с нещо по-практично.

Опитът на галеристката потвърждава, че по време на криза хората се отказват първо от изкуството. „Но понеже аз започнах точно в такъв кризисен период, такова беше началото – аз живея с идеята, че и това ще мине.“

Халтурата не е решение, това е плоскост, по която мнозина се плъзгат, отчита Добринка Манева, която търси други стратегии за оцеляване.

Сегашната, юбилейна година за галерията Манева смята за „един от най-сериозните скокове“ в развитието й. „В момента действа с пълна сила, колкото и странно да звучи.“

От март насам вложила усилия в онлайн присъствието на галерията. Отзвукът не закъснял.

Традиционните посещения в галериите няма скоро да се върнат в дневния ред на ценителите, дава си сметка Добринка Манева, а това я провокира да представи онлайн селекция от най-добрите автори, преминали през галерията. И още по-смело – да направи не просто онлайн изложба, а онлайн търг. „Което до този момент не съм правила. Споделяйки идеята с художниците, те напълно я подкрепиха.“

Новото призвание на Добринка Манева отваря вратите на нейната галерия за много нови дистанционни „посетители“.

„Хората в този период имат нужда от изкуство, да се докоснат до изкуство“, убедена е тя.