Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Симо Шомов - не бижута, а истории

Симо Шомов
Снимка: Личен архив

В миниатюрния ювелирен свят на бижутера Симо Шомов всичко е толкова малко, че този, който само гледа, а не вижда, няма как да го забележи. Този свят се усеща само със сърцето, както би казал любимият герой на Симо – Малкият принц. А и идва от сърцето - през ръцете, защото няма как по друг начин детайлите и формите да се наредят така перфектно, че на ухото, на китката, на пръста или на врата наистина да оживеят сюжети от благороден метал. Понякога подчертани от дърво, камък или пясък.

Цял квартал от къщи може да се побере върху един пръстен, ято от птици да полети в сребърен облак, двама влюбени да се прегърнат във висулка от злато. Можете да проследите пътя до нейното сърце върху овала на колие или в халките на гривна да откриете планина и море. Страната на чудесата е точно на върха на брошка. А обеци висят в антигравитация. 44 залеза ще се скрият в копчета за ръкавели. Малкият принц на своята планета, Дон Кихот се сражава с вятърни мелници, падане с парашут, летене с цепелин, пътуване с лодка или среща на моста. Малка част от сюжетите, кацнали свободно върху пръстени, гривни, колиета или обеци, създадени от въображението и ръцете на Симо, са и ангели, пегаси, къща на езерото, водопади или морски пасажи. 


Роден в семейство на художници, Симо завършва информатика. Бързо разбира, че това не е неговото нещо. Поглежда встрани и се вглежда в изкуството. Творческото търсене преминава през създаването на дизайнерски лампи и рисуването на картини в САЩ. Нарича себе си мечтател, който е намерил своето призвание. Казва, че не е от учещите, а от действащите хора. 

„Исках да се занимавам с нещо, което да ми доставя удоволствие, като го направя, да си кажа - ето, това е страхотно. Всеки път, когато измислиш нов модел, или приложиш нова техника, все едно започваш всичко от начало. Цялото интересно се връща. Въобще не усещаш как минава времето, дори се чувствам по-млад, отколкото когато започнах да се занимавам с това нещо. Променяш се към по-спокоен човек“. 

Симо нарича своите творения не бижута, а истории

„Гледам бижуто да е история. Измислям сюжета и как ще позиционирам героите. Залагам много на работата с ръка, не толкова на тази с машини... Последното бижу е винаги най-любимо, защото е ново“. 


Последните неща, които Симо прави, са кинетични бижута. Негови накити се предлагат в галерии на почти всички континенти. 

„Човек трябва да мечтае, оттам започва и „летенето“... Мразя да се оплаквам и да се фокусирам върху проблемите, търся бързото им разрешаване. На човек му се случват и свръхестествено огромни хубави неща, които можеш да пропуснеш, ако си се фокусирал само върху лошите... Животът е шарен и цветен, обичам да пътувам - самото пътуване като действие, опитване на нови неща, нови култури. Така идват и нови идеи. Дестинацията е без значение, важно е самото действие“. 

Интервюто със Симо Шомов можете да чуете в звуковия файл. 















БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10
Жулиета Нелова

Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..

публикувано на 02.11.25 в 06:05
Карстен Хен

Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..

публикувано на 27.10.25 в 22:15

Ина Николова: Изкуството помага на децата да израстват като пълноценни и щастливи хора

Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..

публикувано на 26.10.25 в 04:36