Дунавът е любов, щастие и живот

Има много фактори за сполучлив риболов. Усетът се придобива с опита, казва Вальо Керчев, който е сприятелен с Дунава от 1995 година насам. „Надявам се и така да си остане. Давам му на първо място любов“, споделя той.

Сега е времето за зимните риби. Сомовете и шараните са се скрили някъде. „Имаме пусната мрежа. Ще я извадим. Да се надяваме да сме хванали някой рибок.“ След целувка от рибарите някои от рибите цопват отново във водата, за да достигнат възраст за размножаване.

Преди години имало блата. Когато Дунавът покачи нивото си, водата нахлувала там, рибата хвърляла хайвера си, а сега няма такива участъци, обяснява ветеранът рибар. Сега на мястото на блатата има силно развита промишлена дейност.

„Всеки ден съм във водата“, разказва Вальо Керчев. 

На брега чакат другите от дружината - Жоро и Емо, които в този ден не вадят мрежите. Да си в компания на рибари, означава да си тръгнеш поне с една история за големи риби и героизъм във водата, за смели мъже и за големия шанс, който им е подарила съдбата. 

„Който не е бил на Дунава, той не е патил“, твърдят рибарите.

Около скарата на брега Вальо Керчев обяснява с каква риба би нахранил гостите си например от Южна България:

„Всички искат дунавска риба – шаран или сом, защото имат различни вкусови качества от това, което се отглежда в изкуствено създадените водоеми. Най-добрите риби са есетровият вид риби, но те са забранени, така че не мога да посрещна никой гостенин с такъв вид риба. Тази, която хванахме – малката вретенарка, е една от много вкусните риби, една от прекрасните риби. Сомът също е много вкусен, но зависи големината на сома, коя част от сома приготвяш. Има места, където е съсредоточено повече количество мазнина – това не трябва да се пържи, трябва да се изпече…“

За Вальо Керчев „Дунавът е любов, Дунавът е щастие, Дунавът е живот“.