Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дария Михалкова възражда автентичната женска носия манофил

Снимка: личен архив

Ще остави ли България поредния траен отпечатък в ЮНЕСКО. Повече от година амбициозен екип работи по автентичната женска носия - манофил.

Ръководителят на столичния ансамбъл "Хоро" Дария Михалкова е на път да сбъдне своята мечта и да възроди автентична фолклорна носия от шоплука. Родът на майка ѝ е от областта граово - района на градовете Перник, Брезник и Трън. Характерна за региона за началото на 19 век е носията манофил. Това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален цвят, богато извезано по пазвите, полите и ръкавите отвори. Под нея е имало дълга риза от памучно или ленено платно сравнително по-фино изтъкано от това на манофила, също много богато извезана особено по ръкавите.

"Като малка в ансамбъла съм танцувала с ансамблов манофил, който беше по модел на автентичния и това ми беше любимата носия. Постепенно се поинтересувах откъде е и се оказа, че от място, откъдето са майчините ми корени и разбрах защо ми е толкова любимо. Още от тогава си мечтая да имам манофил", каза за БНР Дария Михалкова.

Решена да направи възстановка, тя споделя идеята си със Светослав Петров, който от дълги години се занимава с реставриране на автентични носии и накити в Елена:

"Първият сблъсък с автентичния манофил беше може би 2016 година в София. Отидохме с нея на изложба в Националния етнографски музей и там имаше изложен автентичен манофил, цялата носия, направихме доста детайлни снимки, които ги запазихме и останаха в нас за известно време".

По думите му съхранените манофили в Националния етнографски музей са 300-годишни.

"Можете да си представите колко е разпространено това нещо щом е на 300 години - има запазени може би 2-3 комплекта, ако изобщо са цели комплекти. Принадлежи към един много стар тип облекло, което вече е отминало и за това говорят самите материи, самият начин на украсата, тъй като в по-ново време се залага повече на ширити, гайтани, докато при манофила всичко е бродерия, няма готови елементи, които да довършат украсата".

Снимка: личен архив

След дълги разговори се насочват към Самоков, откъдето е майсторът, който изработва носията - шивачът Ани Йовева:

"Мислех, че няма да ме затрудни кой знае колко, но после не се оказа съвсем така. Аз също отидох в Националния етнографски музей и също съм направила много снимки на този манофил, както и на ризата към манофила".

Тя решила да замени вълнените конци с памучни:

"За сметка на това съм използвала бод, който постига релефа на вълнените конци и плътността".

В момента носията все още е в процес на изработка. Накитите са изключително редки, но голяма част от тях вече са налични.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антон Оруш

Преди 112 години българинът Виктор Витанов конструира автомобил

Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 112 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се натъкнал на информация, публикувана в тогавашната българска и международна преса. Годината е 1912-а. Докато България, заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора среща на бойното поле Турция, за да защити..

публикувано на 19.05.24 в 21:30
Георги и Ива в село Ханово

Как се развива земеделие без мотика?

Как поляна се превръща в зеленчукова градина, как се развива земеделие без да се ползва мотика , лопата и фреза и може ли едно младо семейство да се издържа от производството на екологично чисти зеленчуци в ямболското село Ханово? На гости на сме на Ива и Георги , тя е на 30, а той на 33, завърнали са се от Дания в началото на миналата година и са..

публикувано на 19.05.24 в 09:00
Цветанка Костадинова

Легендарна българска спринтьорка избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки

Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади , която австралийските власти определят като една от най-успешните емигранти в страната им,  която е осигурявала треньорите по спортна подготовка за полицията и армията на Обединените арабски емирства, избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки и да прави оцет . Днес Цветанка..

публикувано на 19.05.24 в 08:30

Как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна рецепта в селата до Павликени?

Съвременните домакини бързо приготвяме обяд и вечеря от ресторанта или от топлата витрина на близкия супермаркет.   Жените от павликенския край обаче пазят и предават да снахите, дъщерите и внучките си старите рецепти за характерни ястия от този край.  Какво е догалач, светлия, топалак чорба и как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна..

публикувано на 18.05.24 в 09:30

Ренесансова приказка за алпинизма

" Петрарка си отива, ден преди да навърши 70. Намират го на работната маса с глава, отпусната върху жизнеописанието на Цезар. Началото на неговия сонет 32. не е писан за този случай, но звучи твърде подходящо за него: Така е близо сетният ми час — ще сложи край на мойта скръб горчива. Отлита..

публикувано на 17.05.24 в 15:31
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Проф. Петър Делев за делата на Александър Велики, за апогея и разпадането на империята

През последните дни темата Северна Македония отново влезе в новините с претенциите на тази държава. Претенции към съседите си. И ако сега на дневен ред е краденото на нашата средновековна и нова история, допреди десетилетие, когато отново управляваше ВМРО-ДПМНЕ, на мода беше търсене на преки връзки с античното царство Македония на Филип Втори и..

публикувано на 17.05.24 в 13:46
Възстановеният военен мемориал ще се завърне в района, в който бе премахнат неговият предшественик - паметникът, посветен на 1300 години България

Бавното завръщане на Военния мемориал пред НДК

Много от хората, които дадоха страшно много енергия и сърце за възстановяването на този паметник, вече не са между живите , отбеляза в интервю за БНР Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на военните на негово величество училища. Проектът е доста близък до това, което е представлявал паметникът. Изключително важно е София..

публикувано на 17.05.24 в 11:10