Как са изглеждали ботушите от Първото и Второто българско царство

Когато посетим музей или разглеждаме исторически хроники, много малко от нас обръщат внимание с какво са били обути предците ни. Начинът на живот и преди, и сега определя и вида на обувките. Днес те са част от модата, но преди столетия са били по-скоро правени така, че да носят удобство в ежедневието, разказва добричлията Йордан Сивков- реконструктор на исторически събития, който е посветил свободното си време на проучването и изработката на обувки от различните периоди на стара България и е един от най-атрактивните участници в средновековните фестивали във Велико Търново:

„Търсиш източници, музейни експонати да видиш как изглежда, защото обработката на кожата примерно в 12-и век няма нищо общо със съвременната. Все пак като правим възстановка от 12-и век поне малко или много трябва да се доближим до този период на визията. Доработваме я кожата много често. Естествена кожа, естествени материали. Голям проблем е в момента с естествените материали по разбираеми причини. Тази конкретно е конска кожа“, разказва за БНР Йордан Сивков и показва ботушите си с червени шевици от времената на Второто българско царство.

Във всеки исторически период обувките и ботушите са различни и определящо е битието на хората:

„Първо българско царство ботушите са един тип. Ботушът като се зашие, шевът е отдолу, през петата минава, така се обгръща целият крак. Начинът на живот - повече върху кон, по-малко движения, обуславя самата обувка. Има находка  - ботушът е бил по-големичък и вътре има стелка от трева, за да уплътни крака. Стремената са били широки и обуславят да няма никаква подметка, просто самата кожа зашита като чорапче с шеф отдолу. Впоследствие, когато стремената започват да стават по-тънички, се появява дебелата подметка, защото там вече убива“. 

Йордан Сивков е оперативен дежурен в охранителна фирма в Добрич, а с исторически реконструкции се занимава повече от 15 години. Споделя, че обувките на предците ни са неговата страст и разказва, че преминаването на конните племена към по-уседналия начин на живот, неминуемо води и до промяна на ботушите:

„Там обувката се променя коренно различно. По-съставна е откъм шевове. По-ранните са с по-големи парчета, тук вече явно има недостиг на кожата и започват да използват всяко парченце за нещо, слага се някъде, няма нещо да се изхвърля. Започват да се появяват петичките, парченцата отзад, защото като вървиш се смачква обувката. Започват да се появяват по-дебелите подметки". 

Обувките на ток не са женска привилегия. Те са въведени първо за мъжкото съсловие на обществото, пояснява Йордан Сивков: 

„Куриозно на тема обувки, че изразено лява и дясна обувка в производството се появяват през 19-и век. В по-ранните периоди са така наречените симетрични - както са от едната, така изглеждат и от другата страна. Токчетата също се появяват като мъжки аксесоар, в последствие стават част от женската обувка. От Англия тръгват обувките с дълги носове. Колкото е по-дълъг е носът, това е символ на по-голяма състоятелност. Дори има куриози, че са ги връзвали, подвивали са ги, защото не е можело да се върви с тях, но мода. Аз лично си предпочитам средновековните“. 

Модата е изменчива. Важно е обувката да е от качествени материали  и да е удобна.