Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гостуваща изложба разказва за следите от бялата емиграция в Хасковско

Снимка: БГНЕС

В Хасково гостува изложбата на Държавна агенция „Архиви“ – „Ваше благородие, госпожа Чужбина“, посветена на 100-годишнината от идването в България на белогвардейците след края на гражданската война в Русия. Това е първият град след столицата, в който експозицията се показва.

Според един от инициаторите на изложбата – Димитър Иванов, тя е постигнала информационната си цел: да разкаже за тази мащабна емигрантска вълна, която по думите му не е нещо исторически далечно, защото в последните 5-6 години светът е изправен пред същия проблем.

Снимка: БГНЕС

„Милиони мигранти бягат от несправедливости и жестокости във всички посоки. Европа е залята. Америка е залята. Тези събития и премествания на бягащи хора са били винаги спътник на човешката история и България винаги се е справяла изключително достойно. Тя е пример за интеграцията и за подпомагането на тези хора.“

С разрешението на организаторите експозицията е обогатена с три пана, акцентиращи върху живота на бялата емиграция в Хасковско.

Чрез снимки и документи се проследява пребиваването на бежанците от бившата Руска империя в Търново-Сеймен (Симеоновград), където в казармите на разформирования 30-и шейновски полк са били разквартирувани две военни училища и една руска гимназия.

Снимка: БГНЕС

Едно от паната разказва за лекарите емигранти в региона между двете световни войни. Руските медици са повече от 10, някои от тях трайно свързват живота си с Хасковския регион. Един от тези лекари е Алексей Успенски, който се заселва в хасковското село Елена и никога не се връща в родината си. Спомен за него споделя Славка Янева, в чиято семейна къща той е живял до последно. 

„Д-р Успенски е приет в моето семейство, след като идва в безпомощно състояние. Моят дядо впряга каруцата и го взема, цялото село е организирало блестящо посрещане с курбан, на ръце го носят до нашия дом. Това е рядко интелектуална личност, владееше 8 езика, прекрасно познаваше руската класика…“

Посетителите на изложбата могат да научат любопитни факти, свързани с хор „Родна песен“ и кои са руските диригенти, участвали в неговото създаване, защо цяло Хасково се стича на погребението на руски генерал през 1935 година, каква е причината да загинат двама казаци при строителството на мост в Любимец и кои са белоемигрантите, свързани с антифашисткото движение.

Снимка: БГНЕС

Милен Вълчев от Регионалния исторически музей в Хасково пояснява, че при подготовката на трите хасковски пана са използвани документи и снимки от личните архиви на наследници на белогвардейските емигранти, както и на изследователи от България, Франция, Русия, Испания и Финландия.

Съорганизатори на изложбата в Хасково са Регионалният исторически музей и местната териториална дирекция на архивите. Документалната изложбата за пътя на бялата емиграция ще остане до септември. 

Чуйте повече в звуковия файл. 
В публикацията са използвани снимки на БГНЕС от изложбата „Ваше благородие, госпожа Чужбина“

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38