В град Холон в Израел се намира един от двайсетте паркове на приказките

Да влезеш в сладкарница и вместо меню да ти подават книжка с приказки, защото е приказната сладкарница в Холон. Може да си поръчаш тортичка в самата нея или кошничка с вкусотии, и да поседнеш на тревата в парка пред нея, който е също парк на приказките. Но кошничките са на „Червената шапчица", на „Хензел и Гретел“, на „Маша и мечока“ и други. За да разбереш каква е разликата, трябва да прочетеш приказката. Но най-интересен е самия парк, който е един от 20-те в града с 50 приказки или детски книжки „скрити" в тях. Съществуват от няколко десетилетия по инициатива на заместник-кметът в тамошното кметство Хана Хирцман, която е с български корени. Обикновено местните деца идват в тези паркове заедно с целия клас или индивидуално с мама и татко или баба и дядо, но винаги с приказки в ръка.

"Първата приказка се знае наизуст и от малки, и от големи „Квартира под наем" на Лея Голберг. В нея се разказва за това, че след като Мишокът освобождава апартамента си, пристигат различни кандидат наематели в сградата от пет етажа, които харесват квартирата, но не и съседите. Работливата мравка не харесва мудната кокошка, славеят създаващата шум катеричка, многодетната зайка, че в блока живее безотговорната кукувица, беличкото прасенце - негърката котка. Накрая пристига гълъба и въпреки, че самата квартира не му харесва, я наема, защото според него има прекрасни съседи. Разговорът не е толкова за самата приказка, а за илюстрациите в книжката и за бронзовите скулптури, на персонажите", разказа екскурзоводът Амит Мусай.

Всяко дете се чувства неловко, ако учителката открие, че е въшлясало, затова известният израелски писател Меир Шалев (чиято съпруга е от България) е написал книжката "Въшката Нехама".

"Става дума за въшка, която забелязва, че ако се намира, върху обръсната глава, лесно я откриват, докато, ако е върху дълга коса бързо се скрива. Илюстрацията в парка е проста. Една розова топка пързалка и беседка от бракувани от националната електро компания метални кабели, която изобразява дълга коса и е прекрасна за криеница. Ако учителката, каже на родителите "Честито имате гости", има предвид, че въшката Нехама, отново е пристигнала и за нея трябва да се погрижат, както подобава и по възможност въобще да я няма. Следващата приказка е "Рибката, която не искаше да е рибка" на Паул Кое, която разказва за една рибка, на която ѝ е омръзнало да е вечно мокра и разпитва птицата, мишката, слона и мечката, дали не е по-добре, да е като тях. Накрая рибката разбира, че е най-добре да си самия себе си. В парка на приказките, тази история е представена, като лабиринт от бетон с отвори, на които с помощта на ажурна решетка са изобразени тези животни, но ако се вгледате по-внимателно там се вижда и образа на рибката навсякъде", допълни Амит Мусай.

Докато разглеждат децата се редуват да четат на глас части от приказките или си играят със скулптурите, които всъщност са и люлки, пързалки катерушки. А Амит Мусай продължава да разказва приказки

"Следващата приказка е за "Гъбките и джуджетата и още нещо" на Алона Френкел. За джуджетата гъбките се превръщат, благодарение на въображението им, в къщички, люлки, столчета и масички. Скулпторите са от мрамор. Следва приказката за "Итамар, който се катери по стените" на Давид Гросман. За всяко дете е страшно да остане само в стаята преди сън. Итамар също се страхува да остане сам, докато открива, че може да се катери по стените и да влезе в трите картини, които украсяват детската стая. На тях има лъвове, момиченце с хвърчило и влак. Както виждате има празна рамка, на която малка част е заета от Итамар, останалото място е за вас, можете да влизате и излизате от нея, колкото си искате. Илюстрацията на приказката "Езика на знаците на Ноа" на писателката Нира Ариел отдавна се е превърнала в символ на приказните паркове на Холон. Става дума за момиченце, което не знае, кой ден от седмицата е и майка му й сплита всеки ден до края на седмицата по още една плитчица и след това, отначало. Изобразени са седем плитки, всяка от които е увенчана с разноцветна панделка, които са ветропоказатели и почти винаги се въртят. Този вид изкуство се нарича кинетично. Последната приказка „Моят чичо Симха" разказва, за онзи чичо, във всяко семейство, който според възрастните е луд, но според децата, той е супер. Защото за ужас на родителите им подарява всеки ден ново домашно животно. Това е най-цветната и ярка фигура композиция в този парк. Тя е единствената, която е създадена от илюстраторката на самата детска книжка посредством триизмерен принтер".