Миясер Сери и майка ѝ създадоха подслон за деца без родители и наркомани

„Наричат ме „готвачката от Яфо“ най-вече заради готварската книга за местната арабска кухня , която написах. Освен рецепти на арабски и иврит, в нея има пословици и поговорки, популярни шеги, свързани с храненето. Исках да покажа какво е арабка кухня. Тя не е само  хумус, фул ( вид и бобено растение) и скара. Показвайки разнообразието на храна, давам поглед и върху културата ни. Екземпляри от книгата има в много от арабските ресторанти по света, но от нея се заинтригуваха и от Конгресната библиотека в САЩ. За тях написах резюме на английски. За мен това не представляваше трудност. Възпитаничка съм на най- престижното частно училище в Яфо - Тера Санта. То принадлежи на католическата църква, но се приемат и православни ученици, както и мюсюлмани. Освен четирите езика, които всички учихме там( английски, френски арабски и иврит, а отделно латинския, който ни беше нужен по религия), ни дават солидно образование по хуманитарните предмети и точните науки. Родителите ми не бяха богати, но за баща ми беше важно да ни даде добро образование“, каза за БНР Миясер Сери.

Тя сподели, че е завъшила курсове по шеф и кройка.

„Преподавах известно време, но според обичаите, омъжена жена е по-добре да си стои вкъщи. Аллах не ми даде свои деца, но имам 250 възпитаници. Заедно с майка ми създадохме подслон за деца без родители или от неблагополучни семейства, деца на наркомани или престъпници. Всяко от тях оставаше при нас 5 години. Освен че държахме децата да ходят на училище, като аз им помагах много, беше важно да им предадем и традициите. Много се ядосвах, когато виждах как майки пристигат да си прибират децата от училище и им купуват пици или готови сандвичи. Вярно е, че има гозби, които дълго се варят, но всяка жена може да направи сандвичи вкъщи, като в тях има елемент от традицията“.

Често не са им стигали парите и заедно с учениците са приготвяли храна, която продават в четвъртък след обед( в навечерието на уикенда).

„Никога не знам предварително какво ще готвим. Отиваме заедно да купим пресни продукти на пазара, а след това си разпределяме работа по готвенето. Винаги има един -двама дошли не да готвят, а да си хапнат. От мен зависи да им внуша, че всеки може да яде сготвено от друг, но магията е сам да приготвиш нещо и с него да почерпиш другите. Обяснявам им, че храната има „скрит език“ и е много важно на празниците какво ще подадеш на съседите и какво ще получиш от тях. Това са послания. В книгата ми пише как се готвят празнични ястия, как се броят дните на Рамадана. От поговорките любимата ми е, че човек трябва да може да стане от масата като камила: с изправена осанка и нозе“, допълни Сери.

По думите ѝ хубавата храна  лекува душата.

„Не съм лекарката или знахарка, но знам, че хубавата храна лекува душата. Често, след като са вкусили моите гозби, в знак на благодарност, хората искат да ме прегърнат, но съм религиозна жена и това не е прието.

„Преди пандемията, при мен идваха да се учат хора от цял свят. Има уж универсални ястия. Например целия източен свят готви сарми. Мисля, че наред с товарите по пътя на коприната, търговците са пренасяли и рецептите за различни ястия. Но във всяка държава те получават различен нюанс. Например, навсякъде се правят печива от брашно, вода и сол. Брашното може да е всякакво: пшеничено, царевично, оризено или нещо друго. Добавките могат да са зехтин или прясно масло, яйца или сметана и т.н.т. Много са важни подправките“.

Обичам да меся. Веднъж, като месех съм загубила брачната си халка. Много се стреснах. Това е лош знак. Но още на следващия ден получих нова халка, този път от племенниците ми. Всеки от тях съм гледала като мои деца. Те не са го забравили. Тяхната халка пазя като очите си. Тя е моето признание.