В проекта, иницииран от столичното предприятие "Софияплан" и изготвен от преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия са идентифицирани около 100 обекта. Авторите са избрали 22 като най-важни и рискови за опазване. Те са подбрани на база "ясни и международно признати критерии за недвижима културна ценност".
Архитект Даяна Николова от Столичното предприятия „София план“ коментира, че според предходния общински план за развитие и интегрираният план за градско възстановяване и развитие е необходимо да се идентифицира този пласт на културното наследство, който се случва след 1944 година.
"София, която е безкрайно богата и многообразна на културно наследство има добре поддържана база данни за обектите си културна ценност и няма никакви обекти, оценени след 1944 и за нас като общинско предприятие, което се занимава със стратегическото планиране на града беше важно да има структуриран пълен обзор на образци на това време от 1944 до ден днешен",
Главен асистент д-р арх. Емилия Кълева от Катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия съобщи, че са избрани най-ценните и застрашени обекти, защото те би следвало да са най-спешна наша грижа.
"Тази инициатива се опитва да обогати столичната система на културното наследство с този по-малко познат все още архитектурен слой и веднага бързам да поясня, че под по-малко познат имам предвид по-малко проучван като културна ценност и културно наследство."
По думите на архитект Даяна Николова собствениците на сгради - паметници на културата трябва да получават финансова подкрепа за поддържането им.
„Аз съм убедена, че едни разумни правила и едно текущо отношение добро към средата ще ни лишат от това, с което много често се сблъскваме при паметниците на културата - да поправяме десетилетие от липса на грижа и трудности. Собствениците успоредно с отговорностите си трябва да получават и необходимата подкрепа - било то финансова или методическа за това как да се грижат по-добре за сградите си, ако те биха били културно наследство“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Преди 2 седмици по време на годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в България, министърът на околната среда и водите Манол Генов е обявил, че въвеждането на Национална депозитна система за опаковки в България ще се осъществи през 2027 годината. Идеята на правителството е системата да се управлява от..
"1 милиард лева повече за пенсии и 2 милиарда лева повече за заплати, без увеличение на данъците е един морален риск и купуване на политическо време ". Това заяви пред БНР финансистът Преслав Райков : " Бюджетът отдавна е недисциплиниран. Последните четири години водим тотално недисциплинарана политика на едни разходи, които обаче не са..
Възрожденският град Елена отново е домакин на един от най-колоритните и обичани български фестивали - Празникът на Еленския бут. За 12-а година балканджиите посрещат хиляди гости за празника. Местните майстори демонстрират кулинарното си изкуство, а гостите от близо и далече могат да опитат от прочутия деликатес от свинско месо и да..
В България се усеща сериозен недостиг на болници за активна рехабилитация на пациенти след лечение на мозъчни заболявания, както и на заведения за дългосрочни медицински грижи за тежко болни хора. Това е основният проблем, който постави на дневен ред проектът на Национален план за мозъчните заболявания 2026-2030, обсъден на форум в София. Планът..
Банско отново се превръща в сцена на едно от най-вдъхновяващите събития за екстремно и документално кино у нас – Банско филм фест . Фестивалът събира любители на приключенията, природата и киното, представяйки най-добрите международни и български филми за планински спортове, експедиции и екстремни преживявания. Сред акцентите тази година са..
Първата конференция, посветена на темата за затлъстяването, приключи с тревожни данни за нарастващ брой деца и възрастни с наднормено тегло у нас. Това коментира в ефира на предаването "Рано в неделя" по програма "Хоризонт" Павлина Мустакова. По думите ѝ статистиката, представена от проф. Веселка Дулева и проф. Йотова от Варна, показва,..
Кардиологът д-р Весела Томова е тазгодишният носител на наградата „Лекар на годината 2025“ за Плевенска област. Отличието бе връчено на тържествена церемония, организирана от Районната лекарска колегия – Плевен, по повод професионалния празник на българските лекари – 19 октомври, когато православната църква почита паметта на Св. Иван Рилски Чудотворец...
" Всяко едно решение, което ще видите в следващия бюджет, е взето с консенсус между участниците в управляващата формула . Дебатът ще бъде задълбочен и..
"Държавата трябва да си свърши работата през следващите три седмици и да обясни, че контролът в оперативната дейност на "Лукойл" ще е достатъчно стегнат..
Много е важно собствеността на "Лукойл Нефтохим" да не бъде руска. Това заяви пред БНР Ивайло Мирчев, депутат от ПП-ДБ. " Ще направим всичко..