Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нина Нанкова изследва тайванско растение за лечебни свойства срещу коронавируси

Тя е един от тримата носители на тазгодишните стипендии от конкурса „За жените в науката“

Нина Нанкова (в средата)
Снимка: Снимка: М3 Communications

Недопустимо е учителят да не може да държи ръката на ученика си, докато го обучава. Дистанционното обучение би било пагубно за децата, които се колебаят дали да се занимават с наука. Това казва пред БНР Нина Нанкова,  една от трите дами, които тази година получиха стипендия в конкурса „За жените в науката“.

Нина Нанкова е впечатлила журито на конкурса с изследването на тайванско растение за потенциални лечебни свойства срещу човешки коронавируси.

Зад една успяла жена стои мъж, също успял, казва с усмивка Нина Нанкова.

„Исках да следвам магистратура редовно. Магистратура по медицинска химия. В също време синът ни беше на шест месеца. А на мъжа ми вече му беше омръзнало тогавашната му работа и каза: „Аз напускам. Няколко месеца ще съм вкъщи.“ И така се получиха нещата. Аз не съм пропуснала нито една лекция и почти нито едно упражнение.“

Така стъпка по стъпка стигнала до докторантура в Института по обща и неорганична химия.

„Докторантурата ми е в областта на теоретичната химия. Аз съм бакалавър по компютърна химия. За един учен в днешно време е много важно да има много широка област, с която да се занимава. Тъй като се занимавам както с фундаментална наука, така и с по-популярна, както е случаят с изследването ми върху вируси и по-специално коронавируси.“ 

За тайванското растение Нина Нанкова разказва, че с Graptopetalum paraguayense се занимава от доста време.

Първо сме изследвали както антибактериалното, така и антивирусното му действие. Първоначално върху херпесни вируси - там показва доста добра активност. Понеже изследването на антивирусната му активност към херпесни вируси е проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“, когато дойде пандемията, от министерството, мисля че на образованието, дойде покана към ръководителя на проекта, доц. Маркова, дали може това растение да се включи в борбата с коронавируса.“ 

„Изследванията, експерименталните, върху коронавируси, с които разполагаме, те са седем или осем вида човешки коронавирус (не работим със сегашния коронавирус, тъй като е забранено да се работи с него в лаборатории), с останалите човешки коронавируси, върху които сме изследвали активността, инхибиращата активност на екстракта от растението, се съпоставят с познати антивирусни агенти, имаме доста добри резултати“, подчертава младият учен.  

Растението се тества за потенциално лекарство.

„Но ролята на мен и на колегите, като занимаващи се с теоретична изчислителна химия, със симулации и с докинг, е да оценим кое точно съединение или група от съединения проявяват тази антивирусна активност.“  

Graptopetalum paraguayense в Азия се използва като храна.

„Предимно в Тайван. Като както ние използваме нашите краставици и домати. Там си е наистина популярна храна. Когато попаднах в БАН, колегите ми вече го имаха като орнаментно растение. Те се бяха сдобили от друг човек с него, който го е използвал за лекуване на конюнктивит. И доста години минаха, докато започнем професионално, научно да се занимаваме с него. Доста време ни отне да го характеризираме, тъй като в България то не беше известно, няма българско име.“ 

Какво ще прави Нина Нанкова със стипендията от 5 хиляди евро, с която е отличена?

„В началото, когато кандидатствах по този проект за жените в науката, бях си намислила едно разпределение на средствата. Впоследствие стана друго. За един учен най-важното, короната на целия му труд, е една статия. Все по-често се налага да си платиш, за да ти се публикува статията. Да се плати на списанието. Немалка част от средствата може би ще отидат за това. Друга част за популяризиране на резултатите на конференции, на научни форуми. Доста голяма част ще отидат за изчислителна техника, за мощни компютри. Компютри с достатъчно добри параметри, за да мога да си водя изчисленията и симулации. Използвам капацитетите на изчислителния център „Авитохол“ в БАН. Ползвам ги почти ежедневно - изследванията, касаещи останалите проекти, по които работя и за дисертацията ми. Но за провеждането на молекулен докинг са нужни други характеристики. Дано да останат, за да платя за консумативите, които колегите ще използват като клетъчни линии, поръчка на вируси.“

Нина Нанкова не крие удивлението си, че „все още е българската наука горе-долу е на нивото на световната, въпреки малкото средства, с които разполагаме“. 

Изискванията на фонд „Научни изследвания“ са станали все по ограничаващи, отчита тя.

„Преди беше много по-лесно да прехвърляш средства от едно перо в друго. Сега е много трудно, да не кажа невъзможно. Например, както е сега в епидемиологичната обстановка вече две години, в началото на проекта си заделил не малко пари за командировки, за конференции в чужбина, за участия, те остават тези пари и реално нямаш възможност да ги прехвърлиш за нещо друго“, дава пример Нанкова.  

Връщайки се назад във времето, към корените на своя избор, Нина Нанкова си спомня:

„В училище изключителна роля изиграха учителите ми. Особено по природни науки. Бяха ми интересни и химията, и биологията, но дойде един момент, в който трябваше да реша с кое да се занимавам. За няколко минути помислих, седнах си, решиш си и казах: „Тя биологията е химия.“ Сега, колкото и да ми се обидят биолозите, така си е. Иначе, когато попаднах във лабораторията по теоретична химия, тогава колегите ми там ме запалиха, ми показаха какво значи да се занимаваш с това, което учиш.“  

„Този интерес изобщо към ученето, към учението, към науката според мен идва от семейството, от начина на възпитание. Не би го възпряло онлайн и не онлайн обучение. Но по-скоро групата е на колебаещите се, на децата, на които малко не им достига да се запали нещо у тях някаква искра. Онлайн обучението сериозно ощетява такива деца, които са на прага у тях да се зароди някакъв интерес. За училището е много важно, когато децата са в среда. В един клас има естествена конкуренция кой ще е първи, кой ще има по-висока оценка.

Особено в по-малките класове, не може учителят да не може да те хване ръката на едно дете, да напише една буквичка, едно ченгелче. Това аз не мога да разбера как се чувства. И може би в бъдеще ще видим резултата от това решение, защото ние решихме да затворим първо училищата. А да оставим отворени заведенията и моловете“, коментира Нина Нанкова актуалната ситуация с ограничителните мерки, които засегнаха децата.

„Светът няма да остане без учени, тъй като ученият се изгражда в семейството - пример от родителите, поощряване на децата да четат повече и да се интересуват“, остава оптимист Нанкова.  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефка Попова

Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..

публикувано на 16.09.25 в 12:10
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50
Роберта Верна

Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..

публикувано на 13.09.25 в 09:00
Боян Ангелов

Боян Ангелов: Да се обърнем към другите около нас и да видим за кого можем да загинем?

" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..

публикувано на 11.09.25 в 13:23
Весела Люцканова

Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература .  Авторка на над 50 книги,..

публикувано на 09.09.25 в 10:21

Дизайнер на каменни текстури: Природата е най-добрият художник!

"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят.  "В природата има уникални..

публикувано на 07.09.25 в 05:54
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44