Достоевски на 200, Вонегът на 99 - Така е то.

Вонегът казва неща, които не се говореха по този начин в онези времена у нас: „Казваше истини, които или интуитивно чувствахме или знаехме. Пишеше неща, които ние си говорихме под сурдинка“. На това според Аглика се е дължало до голяма степен популярността на Вонегът у нас.

Комично трагични спомени за един превод

Аглика Маркова се налага да промени две неща при превода на „Котешка люлка“: „Едното беше името на една от героините в книгата. Тя беше украинска танцьорка и се казваше Зинка. Беше ми ясно, че такова нещо не може да мине. Затова махнах думичката украинска и смених името на Зика. Ако „Котешка люлка“ се преиздава, това безобразие трябва да бъде поправено. “

Вонегът днес

Доста се издава Кърт Вонегът днес, но Аглика не е сигурна дали все още се чете с такъв хъс.

„Не знам дали се чете с такъв хъс днес, с какъвто се четеше през 70-те и 80-те години. Днес имаме много по-голяма възможност да четем, имаме много по-голям поглед върху книгите, които излизат. Тази жажда за нещо неочаквано отмина и Слава Богу, защото означава, че имаме много по-голяма свобода на изказа и на мисълта. “

Светът на мир и свобода, към който се стреми Вонегът не се случва, той просто се развива. Тръгнали сме натам.

200 години Достоевски

Тръгнали сме и към двойното литературно осветляване. От Вонегът към Достоеввски. Връзката между двамата не е само 11 ноември, денят на тяхното рождение.

„Всичко, което човек може да научи за живота, се намира в „Братя Карамазови“, пише Кърт Вонегът в „Кланица 5“.

Какво учим и научихме от руският класик за два века?

„Не мисля, че съм спрял да се уча от Достоевски и не мисля, че ще ми стигне земния живот да спра да се уча от него“, казва поетът Иван Ланджев.

Според него най-голямото клише, с което го увенчават е да го наричат „писател-пророк“. Той е такъв – най-вече заради романа си „Бесове“, но и заради голяма част от другите си шедьоври. Трудно е да излезем от клишето, да не се уповаваме на авторитетите, на теорията на Михаил Бахтин за полифоничния роман, за това невероятно многогласие, което виждаме в прозата на Достоевски.

Иван Ланджев: „Моят личен път с Достоевски започна в късното ми тийнейджърство и ранните студентски години. Това е едно интимно, уединено преживяване, в което сте само ти и тези толкова дълбоки книги. То никога не се връща след повторни прочити.“

Опит в преживяването на смъртта

Не е нужно човек да е твърде ерудиран или книжно подготвен, за да се гмурне в света на Достоевски, смята Иван Ланджев. Според него обаче не е излишно да се познава контекста на руския 19-и век, на проблемите, които са го занимавали по това време, да познава Светото писание. Добре е и да познава самия живот на автора, защото е трудно да отделим неговата личност от написаното.

Иван Ланджев: Достоевски е единственият писател, който е преживял собствената си екзекуция. Това също намира място в творчеството му.

На 22 декември 1849 г. осъденият заради „престъпление срещу религията и правителството“ Достоевски е помилван в последния момент, пет минути преди да бъде разстрелян на Семьоновския площад в Петербург, заедно с другите признати за виновни.

Тези 5 минути между живота и смъртта ли определят творчеството на Достоевски?

Иван Ланджев: „Не само те. Отношенията с баща му изиграват огромна роля, проблемите му с хазарта, неговата чувствителност във времето, в което е живял – бурното развитие на мисълта в Русия. Много неща са му повлияли, но нищо толкова наситено, нищо толкова уникално като преживяване не може да се намери, което да сравним с тази инсценирана, мнима екзекуция, на която императора е положил заточените петрашевци.“

Интересното при романите на Достоевски е, че те се гмурват много повече в дълбините, отколкото да изкачват светлите върхове, които всъщност ни обещават. „Намирам го за по-голям майстор на дълбокото в човешката душа, на тъмното, отколкото на светлото“, продължава Ланджев.

Вие не стойте на тъмно, а чуйте в звуковия файл целите интервюта с преводачката Аглика Маркова за Кърт Вонегът и с поета Иван Ланджев за Фьодор Достоевски.