Женският комитет „Свети Мина“ в Горна Оряховица прави чудеса не само по Коледа

Доброто го има и не се случва само по светлите празници. Да добруваме заедно е кауза, която обедини няколко жени с различни професии и съдби в Горна Оряховица. Събра ни съпричастността, добрината и обичта, разказва създателката на комитета „Свети Мина“ Бранислава Йович: 

„Каква е идеята – да бъдем малко повече добри, да подпомогнем хората, да покажем, че с малко можем да направим много. Каузите сами ни намират. Винаги намираме нещо, с което да подпомогнем, така че Бог си знае работата. Сигурно има хора в нужда, засега имаме още подаръци, които да раздадем, и няколко институции, които да подпомогнем. И това ни прави хора – да се подпомагаме. Това е общността, това е църквата“. 

Бранислава Йович е майка на четири деца, икономист по образование и съпруга на младия македонския православен свещеник Зоран Мамучевски, възпитаник на Кеймбридж и избрал да служи на Христа и миряните в България и в Горна Оряховица. Бранислава обедини хората, които искат да помагат, а Синът божи ги закриля и напътства в добруването им, казва отец Зоран: 

„Виждаме как техните усилия, човешките, с божията помощ се случват нещата и се получават. Поради тази причина наистина аз се радвам, защото са тези пчелички, които работят и става възможно всичко това много по-лесно, по-гладко да с случва цялата тази благотворителна организация, която я има около храма“. 

Комитетът „Свети Мина“ започна с шест сърцати и обединени в добруването млади горнооряховки. Една от тях се бори с онкологично заболяване, друга е икономист в Онкологичната болница във Велико Търново, трета е кухненски работник, а четвърта е приложничка с военно образование: 

„Казвам се Нели Григорова и се включих, за да помогна, както на себе си, така на хората. Доброто помага, зарежда. След онкологичното заболяване, Слава, Богу, съм в ремисия вече една година и си мисля, че доброто, което правим, също много ми помага да се чувствам добре. Като се чувстваме добре, сме здрави“. 

„Името ми е Рая и се включих в комитета, защото Бранка ми е дългогодишна приятелка, тя е огромно вдъхновение. Единственото, което иска, е да прави добро. Малко по малко се запознах и с другите момичета и се оказа, че това е едно от най-добрите ми решения, които съм вземала за последните няколко години. Просто е страхотно. Вечер си лягам много спокойна, защото зная, че съм дала нещо добро, направила съм добро и съм го направила от сърце“. 

„Казвам се Галя, работя в кухня и се включих в комитета, защото харесвам да правя добро. Това ми носи удоволствие, радост, всичко, което може да носи едно добро“. 

„Калина Иванова съм, работя в търновската онкология, в счетоводния отдел. Заради доброто, заради вярата, която въпреки всичко, все още съществува, заради общото благо и радостта, която ни носи, заради това, че всяка една кауза ни зарежда и окрилява все повече и повече. Няма степенуване, всяка кауза сама по себе си е важна“. 

Каузите, които реализира комитетът „Свети Мина“ за няколкото месеца от съществуването си, са много. Подпомогнати са няколко детски центъра за настаняване от семеен тип в Горна Оряховица и Стражица, подкрепа получи възрастно семейство от великотърновското село Плаково, което остана без дом след пожар, подкрепени са социално слаби семейства, жените, жертви на насилие, подслонени в център „Мария“ в Горна Оряховица, приюта за бездомници в Горна Оряховица.  

Бранислава Йович разказва за какво са похарчени над петте хиляди лева, събрани с дарителските кампании на комитета: 

„Първо с тези материални неща, от които те имат нужда, за да могат да водят нормален живот. От друга страна те знаят, че имат подкрепата, ние редовно се виждаме с тях, комуникираме, правим тържества. Трябваше да видите щастието в очите, просто на никоя една от нас очите не останаха сухи, това е щастието. Аз много пъти съм го казвала – не ни е целта само материално да подпомагаме хората, а и да имаме контакта, да можем да се грижим за тези хора постоянно и те да знаят, че имат подкрепата“. 

Хората, изпаднали в беда, имат трудни и тъжни истории, но радостта е, когато направиш добро и помогнеш, твърди Силвия Райкова, която, освен че ръководи общинския приют за бездомници в Горна Оряховица, е част и от комитета „Свети Мина“ и си има простичко обяснение защо го прави: 

„Удовлетворението да виждаме усмихнатите лица на хората. Всяка кауза сама за себе си е важна и със сърце се приемат всички, но когато отидеш и видиш едно семейство в крайна нищета с две деца – това е най-болезнено. Надяваме се наистина да сме им вдъхнали доверие и да събудим доброто в тях“. 

Да прави добро като част от комитета „Свети Мина“ е подаръкът, който си направила пиарът на община Горна Оряховица Ренета Петрова: 

„През септември навърших 50 години и исках да си направя подарък. Това е подаръкът, който си направих, и се включих в комитета. Имам вътрешна необходимост да го правя. Когато правих украшенията за Коледния базар, чувствах едно вътрешно спокойствие, една топлина, настроение, което искам да предам на хората, които ще си купят от тези украшения. Много е клиширано, но по Коледа наистина стават чудеса. Всички да са здрави и да правят добрина. Добрината се връща обратно при тях“. 

За Рождество жените от комитета „Свети Мина“ и отец Зоран Мамучевски от православния храм „Свети три светители“ в Горна Оряховица пожелават доброто да продължи: 

„Нека да бъдем добри, здрави, смирени и добротата ще спаси.“

„Срещам все повече добро в хората и се надявам в един момент да станем много, много добри.“

„В това време, в което живеем сега, това е най-важното – да сме здрави, да можем да правим добро и да радваме хората.“

„В този така объркан свят и объркани времена, в които живеем, най-важното е да сме с вяра в доброто.“

„Открихме, че когато се обичаме, когато се подпомагаме, когато се държим една за друга, можем да направим чудеса. Аз това смятам – обичай ближния и ще направим чудеса на този свят.“

„Христос е олицетворението на доброто, на благото, на саможертвата, защото само в даването човек получава благодарността за себе си от Бога. Хората да бъдат по-състрадателни, по-обичащи, по-смирени, по-търпеливи и така да позволят Христос да живее в тях. Доброто да живее, да добруват.“