Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо т.нар.пъп на София е оставен да се руши

За тъжната съдба на туристическата точка на столицата ни - жълтата осмоъгълна кула от 1920 година

Вили Лилков: Наричат това място Софийския меридиан и чрез кулата сме свързани с Гринуичкия меридиан

Основната астрономическа точка на държавната триангулация на България - жълтата осмоъгълна кула от 1920 г. зад Военния клуб
Снимка: Добромир Видев

Защо е в окаяно състояние основната астрономическа точка на държавната триангулация на България - жълтата осмоъгълна кула от 1920 г. зад Военния клуб?

Вече 100 години история, но история по български. Кулата, която е поставила страната ни на картата на света – в буквалния смисъл, от десетилетия търси новото си предназначение. В историческия център на София, на пътя на туристическите обиколки, сградата сега стои заключена с решетка, но с избита врата. И „украсена“ с графити и петна от кучетата, които май са единствените с интерес към съществуването й. А и само скромната плоча, поставена преди 31 години от Министерството на отбраната поизбеляло напомня, че „Построената от Географския институт при Министерството на войната“ кула е „определила географската дължина през 1930“-та.


Но въпреки централните заслуги на кулата за оформянето на основната туристическа точка на столицата ни, точно тя стои встрани от интереса на туристите. Тошко Ташков от сегашната военна географска служба разказва, че кулата се поддържала до преди 30-ина години. А преди 10-тина  години сложил веригата на решетката, заключил катинара. И дал ключа на един от отделите на МО, който се занимава с военните клубове и военно-почивното дело. От онзи момент нататък „експонирането на кулата“ в историческия център на столицата ни е само на хартия и под формата на идеи.

Последният съвременен интерес към нея е от началото на 2021-ва година. Тогавашната областната управа се поинтересувала как може да бъде организирана постоянна експозиция на географската служба, показва документи Тошко Ташков от военната географска служба. Той е сигурен обаче, че преди да има реализирани идеи, трябва да има съгласуване как да се стопанисва обектът. Кулата е била част от войсковия район на Военния клуб от най-старо време. А по-съвременните документи казват – кулата е публична държавна собственост, а МО е ползващ собственик.


Обаче общината решава как историческият център на София да бъде оформен. Така в решаването на съдбата влизат много фактори, които май не са седнали да си говорят с годините, става ясно от думите на Тошко Ташков.

Запознати споделят, че вариант е кулата и районът около нея да се деактува от публична държавна собственост в общинска. И така чрез програмата на Столичната община „Стара София“ да бъде показана в подходящия начин за този район. За да стане и по-забележима за туристите. А иначе и Тошко Ташков от военната географска служба не е доволен как изглежда районът.
"Кулата може да се нарече и паметник на културата и паметник на безхаберието. Тази кула може да се каже, че е разположена на т.нар. пъп на София. Наричат това място Софийския меридиан", коментира темата в "Хоризонт до обед" Вили Лилков, проф. по физика, преподавател в Минно-геоложкия университет , няколко мандата общински съветник във СОС и заместник-председател на СОС.

"Чрез тази кула и София България се свързва Гринуичкият меридиан. Така преди 90 години България се свързва с мрежата на Европа. За мен тази кула е джипиес преди сателитите, защото това е било мястото, от което са започнали да се изграждат триангулачната мрежа на България", разказа още проф. Лилков за използването на кулата от геодезистите преди 90 години.

Проф. Лилков сигнализира също за състоянието на кулата.

"Това е било и най-високото място в столицата тогава - 552 метра надморска височина и тази височина е отразена в една плочка, поставена на храм- паметника "Александър Невски". Тоест - най-високо място на т.нар. свещен хълм на София. И кулата в момента може да се впише много добре в едни туристически маршрут в центъра на града и да бъдат разказани много интересни неща за историята на българската геодезия и топография.

А тя в момента е изключително занемарена. Не се използва и не се говори на хората какво представлява", посочи още проф. Вили Лилков.

Според него Столична община трябва да предприеме действия за промяна на визията на кулата. Той ще напише писмо да кмета на София да се инициира промяна за съдбата на жълтата кула.


Още по темата в звуковите файлове.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Минчева

Елица Минчева: Обичам да рисувам неща, които дават усещане за уют

Изложба с акварели на русенката Елица Минчева събра българи и белгийци в една малка, но уютна галерия в Брюксел, в квартала с поетично име "Птича песен" .  Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица ...

публикувано на 20.09.25 в 07:15

Със 120 автентични килими от Котленския край е обагрена планината в Медвен

От петък планината в Медвен е обагрена с цветна палитра и причудливи форми, но не защото идва есента, а защото е застлана с над 120 автентични килими от Котленския край. Изложбата на открито си поставя амбициозната цел да разкрие пред посетителите най-красивите образци на ръчно тъканите килими, минали през вековете и стигнали до наши дни без повреди..

публикувано на 20.09.25 в 06:15
Адам Бейджър и Елена Панайотова

Документалният филм "Артисти за деца" - театър от Родопите до Африка

В неделя в читалище "Екзарх Стефан" в Широка лъка ще има прожекция на документалния филм "Артисти за деца", посветен на една от каузите на театралния режисьор Елена Панайотова – да работи с уязвими деца и младежи от България, Кения и Танзания. На прожекцията ще присъства и английският меценат Адам Бейджър, с когото Панайотова работи. "Всичко..

публикувано на 19.09.25 в 10:06

В Берковица не си дават местното ВиК, обявиха се срещу ликвидацията на общинските дружества

В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..

публикувано на 18.09.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25

В монтанското село Якимово си спомнят за благодетеля отец Иван

В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..

публикувано на 16.09.25 в 06:33

В края на ученическата ваканция: Светлана и нейната флейта

В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..

публикувано на 14.09.25 в 05:15