Китайската Нова година и празникът в Поднебесната империя

Червени фенери, специални ястия, подаръци за възрастните и децата, калиграфии с йероглифа за думата „щастие” на всяка врата. И така 15 дни на чествания до следващия празник - този на фенерите. Така ще празнуват от единия до другия край на Поднебесната империя - от Харбин на североизток до Шънджън на югоизток.

В началото на тази година Шънджън, някога рибарско селище, оглави класациите за най-трудно намиране на паркомясто в цялата страна. Като една от първите специални икономически зони на Китай, той е за пример според президента Си Дзинпин, който има сериозни планове за мегаполиса с десетки милиони жители. Това е и южното технологично сърце на държавата, което тупти силно, а ударите отекват като шума на парите, умножен по 3 трилиона. През миналата година брутният вътрешен продукт на Шънджън дистигна три трилиона юана, което е точно 827 милиарда 184 милиона 57 хиляди и 900 лева. Как се печелят толкова пари? С производството на модерни превозни средства, индустриални роботи, смартфони и оборудване за 3D принтиране. Някои от световните технологични гиганти са създадени именно там. По обем износът на Шънджън се нарежда на първо място в Китай за последните 29 години. 

• Букети от прежда за шампионите на Игрите в Пекин

Очакваме високотехнологична Нова година в Шънджън. Може би храната ще се доставя с роботи, точно както това ще се случи на олимпийските игри, по време на които храненето ще е силно изолирано и особено роботизирано. Искат или не, спортисти, журналисти и официални гости ще трябва да ползват автоматизирана система. Роботите са симпатични - храната ви се спуска от тавана, има машини за сладолед, както и роботи за рум сървис, има и робот барман, който бърка коктейли за секунди. Всички те приготвят стотици рецепти от Китай и света, но без 48 от най-употребяваните подправки като черен пипер и дафинов лист, за да се избегнат фалшиво положителни допинг тестове. 

Ако високите технологии могат да смразят кръвта ви, понеже антиутопичните визии за настоящето и бъдещето никак не са ви чужди, то и почерпката в чест на водния тигър буквално ще ви вкочани до мозъка на костите, ако я хапнете в студения северен Харбин, където си имат леден ресторант за традиционния фестивал на ледените скулптури, един от най-големите в света. 

Тази година снежното празненство с над 400 събития продължава до края на февруари, а скулптурите са над 100. Вдъхновението идва и от предстоящите зимни олимпийски игри, чиито домакин е Пекин. От лед са изваяни както олимпийските кръгове, така и пандата Бин Дун Дун - талисман на игрите. „Бин” означава „лед”, а „Дун Дун” - „здрав и жизнен”. Талисман на параолимпийските игри пък е куклата Сюе Жун Жун. Изобразява червен фенер, символ на реколтата, топлината и светлината. „Сюе" означава „сняг”, а „Жун Жун” - „толерантност и интеграция”.

Днес обаче със сигурност не пандата, а тигърът ще е на почит в Поднебесната империя и Харбин надали ще направи изключение. 

• Велин Пасков - пътешественикът, който е живял няколко години в Китай

Отново се връщаме на юг по картата на Китай, но спираме на стотина километра от столицата Пекин. Отиваме в града на бъдещето - Сюнъан, който трябва да бъде окончателно завършен през 2035-а, но още сега има скромното население от милион и 200-300 хиляди, което за Китай си е направо урбанистичен минимализъм. 

В момента всички тези хора са под карантина, каквото има и на други места в страната. Не е много ясно докога. Дотук нищо странно с оглед строгата китайска Covid-политика. Странното обаче е, че нямаше никакво официално съобщение за наложените ограничения. 

Заради подобни локдауни тук и там част от китайците няма да са у дома за посрещането на празника - нещо, на което те много държат. Мнозинството от хората са готови да пътуват с дни, за да стигнат вкъщи, някои си взимат отпуск дори само за предпразничните приготовления. 

В Сюнъан ще отбележаттази Нова година изолирани и с мечти за светлото бъдеще, обещано им от държавния апарат преди пандемията. Най-новият град на Китай трябва да бъде образцов за цялата планета. Поемайки важни институционални и бизнес офиси, част от наплива към Пекин, както и инвестиции за изграждането му от 1 трилион 17 милиарда 265 милиона и 480 хиляди лева. 

• Архитектът Висенте Гуайар и неговият пост-Covid град Сюнъан

Настоящият президент Си Дзинпин иска да направи от Сюнъан това, което някогашният му предшественик Дън Сяопин направи от Шънджън и Шанхай. Някои са скептични към тази планове, имайки предвид отдалечеността на Сюнъан от морето, но пък това ще е град, в който изолацията не би трябвало да е проблем. Сподели го преди време в сутрешния ни блок не кой да е, а испанският архитект Висенте Гуайар, който спечели международния конкурс за проектирането на самодостатъчния град. Вече го наричат и китайския посткоронавирусен град. Сюнъан в очите на Висенте съчетава европейската архитектура, модерното китайско строителство и устойчивото земеделие.