Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Целта на руския президент е да сложи на мястото на Зеленски послушно мъпет правителство

Стефан Попов: Украйна е границата между Изтока и Запада, не биваше да бъде преминавана

Западът, особено размекнатата Европа проспа страшния знак след Крим, смята преподавателят

Стефан Попов
Снимка: БГНЕС

Украйна е граница и тя 1000 години се е преживявала като граница. Това каза пред БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет.

„Украйна е една граница, която не биваше да бъде преминавана, пресичана. Тя е граница и символична, и в голяма степен действителна по оста Изток-Запад. Това е гигантско пространство, което от 1000 години е някак спорно - било реално спорно, било символично спорно.“

Западът вижда в Украйна своя граница, отвъд която идва азиатският континент, Руската империя, посочи проф. Попов.

„Беше несравнимо с Косово, дори с Тайван, който е една много напрегната точка, и с други подобни гранични пространства. Много беше важно Украйна да се съхрани, да стои запазена. Това е една граница, която като се премине, светът наистина не е същият.“

След разпадането на Съветския съюз по цялата си граница Русия се държи изключително неспокойно, невротично, а в случая с Украйна дори психотично, отбеляза Стефан Попов. По думите му Владимир Путин е успял да построи „екстремна автокрация“, а всички споразумения с Украйна са прегазени от Русия и Путин.

„След Крим Западът трябваше да реагира много остро, както реагира сега. Но този Запад, особено размекнатата Европа от онова време, проспа този момент, проспа този страшен знак.“

През 2008 г., когато Путин отхапа две области от Грузия, беше силен сигнал какво ще прави в следващите години, изтъкна Стефан Попов.

Руският президент Владимир Путин по време на церемония в Деня за защита на отечеството. 23 февруари 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проф. Попов не вярва, че санкции ще уплашат Путин, но той не е очаквал толкова единна европейска реакция.

„Санкциите ще ударят предимно руското население, което и без това е бедно и се храни с национални митологии и страхове, които се напомпват. Това население, дори да обеднее до степента на гладовете от 30-те години при Сталин, то ще продължава фанатично да подкрепя Путин.“

В последните години, особено след Крим, руският президент е засилил страшно много държавния резерв в злато и валута, така че да може да издържи, „сякаш е в окупация“.

„И второ – превъоръжи и много привилегии даде на армията. Тази диктатура постепенно, много невидимо и недискутирано за Запада се превръща в една военна диктатура. Привидно по витрините стоят Санкт Петербург и Москва, в които се ходи на екскурзия, които приличат едва ли не на Ню Йорк и на Лондон, но зад всичко това стои една пълзяща военна диктатура. Това, че населението ще понесе удар, за него е калкулирано.“

Стефан Попов е на мнение, че първата цел на руския президент е „да смени режима в Украйна, както направи съвсем наскоро в Казахстан и да сложи на мястото на Зеленски едно послушно мъпет правителство“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Личи търсене за ново. Патовата ситуация горе води до набъбване на други опции

Има неяснота кой ще е втори. Има неяснота около чертата. Има възможност отвсякъде да избие създалото се напрежение . Това заяви пред БНР Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл болкан". Има поредица от малки формации около известни личности, които са трудно прогнозируеми , отбеляза Симеонов, като даде пример с ПП..

публикувано на 07.06.24 в 08:56
Проф. Бил Бене

Проф. Бил Бене: Когато не направим демокрацията реалност за повече хора, отваряме вратата за лидери като Путин и Орбан

" Когато се провалим в превръщането на обещанията на демокрацията в реалност за повече хора, тогава отваряме вратата за всички, които настояват за това, че демокрацията се е провалила, че тя не работи и имаме нужда от човек със силна ръка - като Путин или Орбан, който да се грижи за нас ". Това каза пред БНР проф. Бил Бене,  автор на теорията за..

публикувано на 06.06.24 в 18:46

Партия сигнализира, че Столичната община отказва да изпълни указание на ЦИК

Парламентарно представена политическа партия сигнализира, че Столичната община отказва да изпълни указание на ЦИК за унищожаване на неизползваните ролки със специална хартия за машинно гласуване от парламентарните избори от 2 април 2023 и местните избори от октомври миналата година. Нареждането е от 20 май. На 25 май до ЦИК е изпратен отговор от..

публикувано на 06.06.24 в 17:21
Тодор Галев

Тодор Галев: Мнозинството от българите вярва, че САЩ и ЕК ще се намесят в изборите

По-голяма част от българското население смята, че чужда намеса в изборите за Европейски парламент и в националните избори на 9 юни може да дойде от правителството на САЩ . На второ място се посочва Европейската комисия. Много по-малко българи смятат, че подобна намеса може да дойде от Русия или от Турция. Това регистрира проучване на..

публикувано на 06.06.24 в 07:59

Христиан Даскалов: 50% от българските компании смятат, че темата "Киберсигурност" е нерелевантна за тях

Около 50% от българските компании смятат, че темата "Киберсигурност" е нерелевантна за тях . Тази статистика на "Евростат" цитира пред БНР Христиан Даскалов - председател на борда на Цифров иновационен хъб "Тракия".  "Най-вероятно това са компании, които не са толкова високо цифровизирани, нямат някакъв вид онлайн търговия и смятат, че това не ги..

публикувано на 05.06.24 в 09:42
Симеон Матев

Симеон Матев: Лятото ще е с валежи под нормата и температури над нея

Лятото ще бъде с валежи под нормата и температури, които ще са с около 1,5 - 2 градуса над нея . Това прогнозира пред БНР климатологът Симеон Матев, главен асистент в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".  По думите му дългосрочна прогноза се прави трудно и не винаги това е успешен процес : "Зад изготвянето..

публикувано на 03.06.24 в 17:16

Надежда Рангелова-Бояджиева: Дългосрочната перспектива на Детската болница е ключовото, не срокът

" Най-голямата причина за трудности и проблеми в процеса на изграждане на Националната детска болница е постоянната смяна на екипите, които работят по този проект, постоянната смяна на правителствата и липсата на последователни действия. За съжаление, всеки следващ или министър на здравеопазването, или директор на здравната инвестиционна компания..

публикувано на 03.06.24 в 10:56