Ново издание на класиката на Ерих Мария Ремарк "Искрица живот" е вече на българския пазар. В романа си авторът описва ужаса на немските концлагери по време на Втората световна война, но и надеждата, че можем да спасим дори самия живот. Книгата е посветена на сестра му Елфриде Шолц, самата тя жертва е жертва на нацизма.
"Творчеството на Ремарк е едно от най-знаковите за периода на това изгубено поколение - свидетел на ужасите на Първата световна война и на Втората световна война. "Искрица живот" е може би най-личният роман на Ремарк. И заради сестра му, която е била моден дизайнер и екзекутирана в затвор в Берлин. Той се опитва да вдъхне надежда на всички, които стават свидетели на тези ужаси. Това е и една от най-тежките книги на Ремарк за четене", каза в интервю за предаването "12+3" Темз Арабаджиева от издателството на книгата.
509 е затворник в германски концентрационен лагер. Той отдавна няма име, той е само номер. Един от многото, обречени да работят до смърт. 509 е оцелял вече 10 години, преживял е унижения, глад и мъчения, загубил е приятели и отдавна е спрял да се надява. Докато едно невероятно събитие не му вдъхва искрица живот. Изненадващо, близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. Възможно ли е германците в крайна сметка да губят войната? Възможно ли е все пак да има надежда.
509 решава да направи всичко възможно да оцелее и да се бори. Да окаже съпротива, колкото и тялото му да е слабо, колкото и близо да изглежда смъртта. Есесовците стават все по-жестоки, но и по-невнимателни, по-разтревожени. Някъде там, отвъд ужасите, надеждата разпалва огромен пожар и искрици от него достигат дори до най-отчаяните. Смелите затворници са готови да се съпротивляват. И дори да умрат във войната, ще умрат в борба, както те са решили. За да победи животът.
Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, с рождено име Ерих Паул Ремарк. Литературният му псевдоним е Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му. Първите му литературни опити са, когато е на 16 години – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман - бъдещия „Мансардата на бляновете“. В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител. По това време завършва романа "Мансардата на бляновете", който е публикуван през 1920 година. Същата година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера. През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми "Континентал". Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция. Сред известните му творби са "На Западния фронт нищо ново", "Триумфалната арка", "Време да се живее и време да се мре", "Черният обелиск", "Нощ в Лисабон", "Обетована земя", "Сенки в рая".
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..
Бойко Борисов се чувства силен и иска да наложи своите условия в преговорите за правителство. Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Иво Инджов..